An Unexpected Journey // LRH // Book 1

Кал е на 20!

   След зимната ваканция с момчетата се чувах всеки ден и двадесетте дни, които оставаха до рождения ден на Калъм, минаха много бързо.

   Двадесет и пети януари, падаше се петък. Супер!

   Денят ми започна по обикновения начин, като не забравих да звънна на Кал. Изграчих му набързо Happy birthday и се разбрахме вечерта да се включим в скайп, за да си говорим.

   Времето отлетя и беше време за даскало. Щях да пропусна последните два часа, за да си хвана полета и да ида при Кристин. Щяхме да празнуваме заедно, а и тя ми каза, че има нужда от мен.

   Тръгнах за училище, щом пристигнах, хубавото настроение от сутринта се изпари.

   Часовете бяха скучни и мъчителни, в последния час, в който останах, дори задрямах и съответно ме изгониха. И още по-добре, така щях да стигна до летището, без да бързам.

   За половин час се прибрах, след това се преоблякох, взех си раницата с багажа и тръгнах към офиса на мама.

   Влязох в кабинета на майка ми и я изчаках. Като дойде, си поговорихме около десетина минути, после повикахме такси и аз се качих в него.

   Нямаше трафик и стигнахме за петнадесет минути, платих на шофьора и влязох в сградата на летището. Минах през проверките и след още двадесет минути бях се настанила на мястото си в самолета. Пуснах съобщение на Крис, че скоро излитаме, и си изключих телефона.

   Полетът траеше около половин час, през който аз се наядох хубавичко, понеже от сутринта не бях слагала в устата си нищо.

   Кацнахме, взех си багажа и излязох пред сградата на летището, където ме чакаше приятелката ми с баща си.

   – Крис! – извиках и се затичах към нея.

   Прегърнахме се и се качихме в колата. Поздравих Борис и потеглихме.

   Пристигнахме пред блока на Кристин и се качихме в апартамента. Мария ни посрещна и после с Борис тръгнаха, щяха да отсъстват за уийкенда. Колко по-хубаво можеше да стане!? Не ме разбирайте погрешно – аз харесвам родителите на Крис, но не обичам родителския контрол.

   Останахме сами и двете изпищяхме в един глас:

   – Кал е на 20!

   После се засмяхме. Направихме си пица, извадихме бутилка мента, заредихме фризера със сладолед и бяхме готови.