След зимната ваканция с момчетата се чувах всеки ден и двадесетте дни, които оставаха до рождения ден на Калъм, минаха много бързо.
Двадесет и пети януари, падаше се петък. Супер!
Денят ми започна по обикновения начин, като не забравих да звънна на Кал. Изграчих му набързо Happy birthday и се разбрахме вечерта да се включим в скайп, за да си говорим.
Времето отлетя и беше време за даскало. Щях да пропусна последните два часа, за да си хвана полета и да ида при Кристин. Щяхме да празнуваме заедно, а и тя ми каза, че има нужда от мен.
Тръгнах за училище, щом пристигнах, хубавото настроение от сутринта се изпари.
Часовете бяха скучни и мъчителни, в последния час, в който останах, дори задрямах и съответно ме изгониха. И още по-добре, така щях да стигна до летището, без да бързам.
За половин час се прибрах, след това се преоблякох, взех си раницата с багажа и тръгнах към офиса на мама.
Влязох в кабинета на майка ми и я изчаках. Като дойде, си поговорихме около десетина минути, после повикахме такси и аз се качих в него.
Нямаше трафик и стигнахме за петнадесет минути, платих на шофьора и влязох в сградата на летището. Минах през проверките и след още двадесет минути бях се настанила на мястото си в самолета. Пуснах съобщение на Крис, че скоро излитаме, и си изключих телефона.
Полетът траеше около половин час, през който аз се наядох хубавичко, понеже от сутринта не бях слагала в устата си нищо.
Кацнахме, взех си багажа и излязох пред сградата на летището, където ме чакаше приятелката ми с баща си.
– Крис! – извиках и се затичах към нея.
Прегърнахме се и се качихме в колата. Поздравих Борис и потеглихме.
Пристигнахме пред блока на Кристин и се качихме в апартамента. Мария ни посрещна и после с Борис тръгнаха, щяха да отсъстват за уийкенда. Колко по-хубаво можеше да стане!? Не ме разбирайте погрешно – аз харесвам родителите на Крис, но не обичам родителския контрол.
Останахме сами и двете изпищяхме в един глас:
– Кал е на 20!
После се засмяхме. Направихме си пица, извадихме бутилка мента, заредихме фризера със сладолед и бяхме готови.
STAI LEGGENDO
An Unexpected Journey // LRH // Book 1
FanfictionАз съм Нат. Сравнително кротко момиче, но не за дълго. Всичко започна, когато бях на 13 години. Паднах си по една банда-5 Seconds of Summer. Бях повече от обсебена-само за тях говорех, мислех и четях. Заради това с мама често се карахме, а децата в...