An Unexpected Journey // LRH // Book 1

Hi Australia...Again! (Втора част)

Кристин:

Пристигнах много бързо вкъщи, по време на полета не ядох нищо, затова директно влязох в кухнята и отворих хладилника. Направих си огромен сандвич и фреш, настаних се на дивана и си включих телевизора.

След като хапнах, се заех с багажа, който се очертаваше да е голям. Напълних един куфар с дрехи, един с обувки и разни дребни неща и един малък с козметика. Приготвих си дрехите за пътуването и погледнах колко е часът – беше още пет и половина, а щях да тръгна към летището чак в осем. Реших, че ще изненадам родителите ми с вечеря, и отидох в кухнята. Във фурната сложих картофи с месо, в хладилника голяма салата и ми остана да приготвя шоколадов кекс за десерт, но чух някой да се прибира. Изтичах в коридора и посрещнах баща ми. Разбира се той не разбра за вечерята и продължих с десерта. Тъкмо го сложих и мама се прибра, а докато тя се преобличаше наредих трапезата – беше вече седем. Сервирах храната и всички започнахме да ядем, но аз станах по-рано от масата, за да се преоблека.

С татко чакахме мама да се качи в колата, за да тръгнем, беше вече осем и петнадесет. Тя се появи и тати потегли с мръсна газ към летището. След десет минути пристигнахме, родителите ми ме прегърнаха за довиждане и тръгнаха.

Нат:

От пет минути бяхме кацнали и чакахме Крис да се качи при нас. Скоро тя се появи и седна при Майк, след това започнаха целувките.

– И аз искам да се добера до приятелката си – измрънках на Майк.

– Значи Майк не може да целуне гаджето си, но ти и Люк може постоянно да се натискате?! Окей! – каза Кал, докато се преструваше на наранен.

– Този път няма да я спирам – засмя се Люк и вдигна ръце.

Аз не исках да споря, затова само погледнах Кал с убийствен поглед и си сложих слушалките. Обърнах се с гръб към Люк и си затворих очите в опит да заспя. Той ме прегърна, а аз отметнах ръката му, понеже бях бясна и на него. След това махна едната слушалка от ухото ми и започна да ми мърка.

– Престани, дразниш ме – обърнах се към него, а той явно се разсърди и се дръпна от мен.

Отново се обърнах и този път успях да задремя.

Люк:

Разсърдих се на Нат, но тя изръси това "дразниш ме" и честно казано ме заболя. Тя заспа и на мен ми беше скучно, затова Кал седна при нея, а аз при Аш, за да си говорим.

Кал:

Седнах при Нат и си сложих слушалките в ушите. Пробвах да заспя, но не се получаваше. Накрая, когато тъкмо се унасях, Нат се размърда и се събуди.

– Къде е Люк? – попита сънено.

– Разменихме си местата, а и ти е сърдит – отговорих й.

– Той пък за какво се сърди? – каза си тихо синекоската, но достатъчно силно, за да я чуя.

– Ще му кажа да се върне – казах, а тя само кимна.

Повиках Люк и се върнах на мястото си.

Люк:

   Отново седнах при Нат и я погледнах.

– Защо ми се сърдиш? – попита ме.

– Ами държа се леко грубо – отвърнах й и се наместих на седалката.

– Извинявай, но ти бях ядосана. Не искам да оставяш момчетата да обсъждат какво "става" между нас. Знам, че вие си споделяте всичко, но аз... – обясняваше ми синекоската, но я прекъснах.

– Права си, извинявай – усмихнах се и тя също.

Прегърнах я и я целунах по бузата. Облегнах се на седалката и двамата започнахме да си говорим.

Скоро след това кацнахме. Взехме си куфарите, натоварихме ги в колите, които ни чакаха пред сградата на летището и потеглихме към вкъщи.

Нат:

   Пътувахме по същия път, по който минахме и при предното идване. Гледах през прозореца на колата и си спомних колко интересни неща преживях само за седем дена. Усмихнах се на спомените и осъзнах, че скоро щяхме да пристигнем.

Трите коли спряха пред така познатата къща и слязохме. С Кристин се спогледахме и се засмяхме.

– Здравей Австралия... Отново – казахме в един глас и отново се засмяхме.

Вкарахме багажа в къщата. Разпределихме се по стаите, аз бях при Люк. Беше следобяд и бях много уморена. Затова хапнахме набързо и аз се качих да си легна. Пуснах си филм на лаптопа на Люк и се унесох.

∞±%*†‡<>₱$₣₤£¢€¥~^¤§¶&¿¡

Хей,
Тази глава е пренаписана след завършването на историята, понеже съдържанието й се беше изтрило. Общо взето я написах подобно на старата версия с изключение на някои детайли, които не си спомних точно.
Съжалявам, въпреки че това не влияе на нищо в историята и замисълът си е същият.
Благодаря ви за подкрепата и съжалявам, ако има грешки.
\m/