Кристин:
Пристигнах много бързо вкъщи, по време на полета не ядох нищо, затова директно влязох в кухнята и отворих хладилника. Направих си огромен сандвич и фреш, настаних се на дивана и си включих телевизора.
След като хапнах, се заех с багажа, който се очертаваше да е голям. Напълних един куфар с дрехи, един с обувки и разни дребни неща и един малък с козметика. Приготвих си дрехите за пътуването и погледнах колко е часът – беше още пет и половина, а щях да тръгна към летището чак в осем. Реших, че ще изненадам родителите ми с вечеря, и отидох в кухнята. Във фурната сложих картофи с месо, в хладилника голяма салата и ми остана да приготвя шоколадов кекс за десерт, но чух някой да се прибира. Изтичах в коридора и посрещнах баща ми. Разбира се той не разбра за вечерята и продължих с десерта. Тъкмо го сложих и мама се прибра, а докато тя се преобличаше наредих трапезата – беше вече седем. Сервирах храната и всички започнахме да ядем, но аз станах по-рано от масата, за да се преоблека.
С татко чакахме мама да се качи в колата, за да тръгнем, беше вече осем и петнадесет. Тя се появи и тати потегли с мръсна газ към летището. След десет минути пристигнахме, родителите ми ме прегърнаха за довиждане и тръгнаха.
Нат:
От пет минути бяхме кацнали и чакахме Крис да се качи при нас. Скоро тя се появи и седна при Майк, след това започнаха целувките.
– И аз искам да се добера до приятелката си – измрънках на Майк.
– Значи Майк не може да целуне гаджето си, но ти и Люк може постоянно да се натискате?! Окей! – каза Кал, докато се преструваше на наранен.
– Този път няма да я спирам – засмя се Люк и вдигна ръце.
Аз не исках да споря, затова само погледнах Кал с убийствен поглед и си сложих слушалките. Обърнах се с гръб към Люк и си затворих очите в опит да заспя. Той ме прегърна, а аз отметнах ръката му, понеже бях бясна и на него. След това махна едната слушалка от ухото ми и започна да ми мърка.
– Престани, дразниш ме – обърнах се към него, а той явно се разсърди и се дръпна от мен.
Отново се обърнах и този път успях да задремя.
Люк:
Разсърдих се на Нат, но тя изръси това "дразниш ме" и честно казано ме заболя. Тя заспа и на мен ми беше скучно, затова Кал седна при нея, а аз при Аш, за да си говорим.
Кал:
Седнах при Нат и си сложих слушалките в ушите. Пробвах да заспя, но не се получаваше. Накрая, когато тъкмо се унасях, Нат се размърда и се събуди.
– Къде е Люк? – попита сънено.
– Разменихме си местата, а и ти е сърдит – отговорих й.
– Той пък за какво се сърди? – каза си тихо синекоската, но достатъчно силно, за да я чуя.
– Ще му кажа да се върне – казах, а тя само кимна.
Повиках Люк и се върнах на мястото си.
Люк:
Отново седнах при Нат и я погледнах.
– Защо ми се сърдиш? – попита ме.
– Ами държа се леко грубо – отвърнах й и се наместих на седалката.
– Извинявай, но ти бях ядосана. Не искам да оставяш момчетата да обсъждат какво "става" между нас. Знам, че вие си споделяте всичко, но аз... – обясняваше ми синекоската, но я прекъснах.
– Права си, извинявай – усмихнах се и тя също.
Прегърнах я и я целунах по бузата. Облегнах се на седалката и двамата започнахме да си говорим.
Скоро след това кацнахме. Взехме си куфарите, натоварихме ги в колите, които ни чакаха пред сградата на летището и потеглихме към вкъщи.
Нат:
Пътувахме по същия път, по който минахме и при предното идване. Гледах през прозореца на колата и си спомних колко интересни неща преживях само за седем дена. Усмихнах се на спомените и осъзнах, че скоро щяхме да пристигнем.
Трите коли спряха пред така познатата къща и слязохме. С Кристин се спогледахме и се засмяхме.
– Здравей Австралия... Отново – казахме в един глас и отново се засмяхме.
Вкарахме багажа в къщата. Разпределихме се по стаите, аз бях при Люк. Беше следобяд и бях много уморена. Затова хапнахме набързо и аз се качих да си легна. Пуснах си филм на лаптопа на Люк и се унесох.
∞±%*†‡<>₱$₣₤£¢€¥~^¤§¶&¿¡
Хей,
Тази глава е пренаписана след завършването на историята, понеже съдържанието й се беше изтрило. Общо взето я написах подобно на старата версия с изключение на някои детайли, които не си спомних точно.
Съжалявам, въпреки че това не влияе на нищо в историята и замисълът си е същият.
Благодаря ви за подкрепата и съжалявам, ако има грешки.
\m/
ESTÁS LEYENDO
An Unexpected Journey // LRH // Book 1
FanficАз съм Нат. Сравнително кротко момиче, но не за дълго. Всичко започна, когато бях на 13 години. Паднах си по една банда-5 Seconds of Summer. Бях повече от обсебена-само за тях говорех, мислех и четях. Заради това с мама често се карахме, а децата в...