An Unexpected Journey // LRH // Book 1

Лято 2016

   Най-накрая девети клас беше свършил и разбира се отлично. Нищо интересно не се беше случило, освен че успях да направя фото-изложбата си. Професорът от Сидни, господин Джоунс, дойде и много му хареса. Разбрахме се, че всяка седмица щяхме да провеждаме видео разговори, за да ме подготви за университета. Какво по-хубаво можеше да стане?!

   След завършването отидохме в Австралия при момчетата и както обещахме на Аш, празнувахме рождения му ден. Вдигнахме голям купон с музика, храна, алкохол и беше много яко, нищо, че не помнех половината събития.

   След рождения ден с Аштън започнахме операция "Кайкъл". Не питайте, той го измисли! Люк и Кал не искаха да се включат, защото цитирам:"Да не се бъркаме, че после Кристин ще ни остави без наследство, а Майк ще ни обръсне главите!". Страхливци и егати оправданието! Но както и да е.

   С Аш правихме всякакви магарии в продължение на месец, а накрая ги хванах полуголи в стаята на Майкъл.

   Е, в крайна сметка те пак се събраха и колкото и да исках да ги застрелям, просто не можех. Те бяха толкова щастливи и сладки.

***************

   И ето сред цялата тая радост трябваше да има нещо, което да прецака всичко.

   Трети август – проклета дата. Сутринта се събудих до Люк, както обикновено. Той още спеше и реших да не го будя, затова си взех телефона и слязох в кухнята. Направих си кафе и си отключих телефона, защото изпийука, че имам съобщение. Погледнах, беше от баща ми, отворих го.

   "Миличка, като можеш ни звънни. Трябва да поговорим.
Тати"

   Ама какво? Излязох в градината и набрах татко. След втория сигнал той вдигна.

   – Татко, какво се е случило? – изписках в ухото му.

   – Спокойно, миличка. Първо седни някъде, за да обсъдим нещо – послушах го и седнах на един от шезлозите до басейна.

   – Седнах, казвай.

   – Чакай да те пусна на високоговорител...Така, готово. С майка ти взехме важно решение и искаме да знаеш, че въпреки това ние много те обичаме – започна баща ми и аз го прекъснах.

   – Изплюй камъчето, баща ми! – казах напрегнато, защото не ми харесваше накъде отиваха нещата.