Най-накрая девети клас беше свършил и разбира се отлично. Нищо интересно не се беше случило, освен че успях да направя фото-изложбата си. Професорът от Сидни, господин Джоунс, дойде и много му хареса. Разбрахме се, че всяка седмица щяхме да провеждаме видео разговори, за да ме подготви за университета. Какво по-хубаво можеше да стане?!
След завършването отидохме в Австралия при момчетата и както обещахме на Аш, празнувахме рождения му ден. Вдигнахме голям купон с музика, храна, алкохол и беше много яко, нищо, че не помнех половината събития.
След рождения ден с Аштън започнахме операция "Кайкъл". Не питайте, той го измисли! Люк и Кал не искаха да се включат, защото цитирам:"Да не се бъркаме, че после Кристин ще ни остави без наследство, а Майк ще ни обръсне главите!". Страхливци и егати оправданието! Но както и да е.
С Аш правихме всякакви магарии в продължение на месец, а накрая ги хванах полуголи в стаята на Майкъл.
Е, в крайна сметка те пак се събраха и колкото и да исках да ги застрелям, просто не можех. Те бяха толкова щастливи и сладки.
***************
И ето сред цялата тая радост трябваше да има нещо, което да прецака всичко.
Трети август – проклета дата. Сутринта се събудих до Люк, както обикновено. Той още спеше и реших да не го будя, затова си взех телефона и слязох в кухнята. Направих си кафе и си отключих телефона, защото изпийука, че имам съобщение. Погледнах, беше от баща ми, отворих го.
"Миличка, като можеш ни звънни. Трябва да поговорим.
Тати"Ама какво? Излязох в градината и набрах татко. След втория сигнал той вдигна.
– Татко, какво се е случило? – изписках в ухото му.
– Спокойно, миличка. Първо седни някъде, за да обсъдим нещо – послушах го и седнах на един от шезлозите до басейна.
– Седнах, казвай.
– Чакай да те пусна на високоговорител...Така, готово. С майка ти взехме важно решение и искаме да знаеш, че въпреки това ние много те обичаме – започна баща ми и аз го прекъснах.
– Изплюй камъчето, баща ми! – казах напрегнато, защото не ми харесваше накъде отиваха нещата.
CITEȘTI
An Unexpected Journey // LRH // Book 1
FanfictionАз съм Нат. Сравнително кротко момиче, но не за дълго. Всичко започна, когато бях на 13 години. Паднах си по една банда-5 Seconds of Summer. Бях повече от обсебена-само за тях говорех, мислех и четях. Заради това с мама често се карахме, а децата в...