Завинаги моя (18+)

Глава 2 - Зелените очи

ЗДРАВЕЙТЕ-ЗДРАВЕЙТЕ, СКЪПИ УАТПАД СЪРАТНИЦИ! ЩЕ ОТПРАЗНУВАМЕ ПЕТЪК ВЕЧЕР С НОВА ГЛАВА, КОЯТО СЕ НАДЯВАМ ДА ВИ ХАРЕСА И АКО Е ТАКА, ЗНАЕТЕ КАКВО ДА ПРАВИТЕ - ИСКАМ ВОТОВЕ И КОМЕНТАРИ, ТАКА КАКТО ДАРИНА ПОВЕЧЕ НЯМА ДА СМЕСВА ЕКС С АЛКОХОЛ, ХД. 

ЕНИУЕЕЕЕЙ ЛОВВВВ ЮЮЮ

ЕНДЖООООЙ

*Калоян*

Не можех дори да кажа, че полудявах в килията. За скромните си двадесет и пет години съм бил затворен в нея може би повече от всеки друг, но това не значеше, че обичах да бъда зад решетките. Потропвах нервно с крак и си играех с верижката на онова пияно момиче от снощи. Дори не знам защо я бях откраднал при положение, че едва ли можех да ѝ взема много, но бижуто беше хубаво. Най-обикновена тънка златна верижка с малък кръст, който бе обсипан с камъни и по средата имаше едно малко зелено камъче. Дали бяха диаманти, а това по средата дали бе смарагд, все още не можех да определя и веднага щом изляза от тук възнамерявах да се отбия до моя скъп приятел в заложната къща. Бижуто бе точно на границата между нежно и натруфено и някак ѝ отиваше, а зеленият камък ми напомняше на очите ѝ. Не знам дали някога бях виждал по-зелени очи от нейните, но Бога ми, бяха запомнящи се и още не можех да се отърся от това колко познати ми се струваха. Не можех да определя само къде ги бях виждал и това ме влудяваше. Мразех да не мога си спомня нещо, а да знам, че се е случвало. Мъчех се, напрягах всяка една от мозъчните си клетки, но така и не можех да се сетя. Трябваше да помня, ако съм виждал толкова красива жена като нея, по дяволите. А, тя беше красива. Тя бе много повече от красива. Беше...беше обаятелна. Беше висока, стройна, косите ѝ бяха черни като нощта, устните ѝ бяха пухкави и просто те приканваха да ги вкусиш. Лицето ѝ бе овално, а скулите високи и ясно изразени. Беше като изписана. Богиня. Една истинска богиня, за която не можех да спра да мисля.  Бях тук вече от двадесет и четири часа, а поради някаква причина всеки един от тях мислите ми бяха в притежателката на златната верижка всеки един от тях. Мислех за нея дори докато правех лицеви опори, а тях реших да правя, за да спра да мисля за нея, но както стана ясно – не помогнаха.

Дрънкане на ключове ме накара да вдигна поглед и побързах да скрия верижката докато гледах до болка познатия ми пазач, който отключваше килията ми, и се изправих. Изпънах ръце и гръб, а кокалите ми изпукаха от дългото седене.