Глава 5 - Мъж нямам, свободна жена съм

285 51 1
                                    

РАЗВАЛИХ СИ СЕРИЯТА, СЪРАТНИЦИ, НО ВЧЕРА МАЙКАТА ИМАШЕ РОЖДЕН ДЕН И НЯМАШЕ КОГА ДА ПРИВЕЖДАМ ГЛАВАТА В РЕД.

ТАЗИ НЕ Е ОТ НАЙ-ДЪЛГИТЕ, НО ПЪК ЗА СМЕТКА НА ТОВА Е ЗАБАВНА И СЕ НАДЯВАМ ДА ВИ ХАРЕСА. АКО Е ТАКА, ЗНАЕТЕ КАКВО ДА ПРАВИТЕ - ИСКАМ ВОТВЕ И КОМЕНТАРИ, ТАКА КАКТО МИЦА ЗА МАЛКО ЩЯХА ДА Я УДУШАТ, ХД.

ЕНИУЕЕЕЙ, ЛОВВ ЮЮЮ

ЕНДЖОООЙ


*Дарина*

Когато се прибрах Рафаел спеше. А, беше пет часа следобед.  Единствено въздъхнах, но изобщо не си направих труда да бъда тиха докато си оправям багажа. Мечките спяха по-малко от него, а те спяха зимен сън, но при Рафаел зимата явно бе целогодишна. И наистина докато го гледах се чудех какво бях видяла в него. Вярно, беше красив. Въпреки, че бледнееше пред Калоян, правеше хубав секс, това не можех да го отрека, беше джентълмен, но дотам. Не беше забавен дори и пиян. Ако можех да го обобщя с една дума, то тя би била скучен. Наистина беше скучен. Можеше да обича да купонясва, но като човек, като характер беше скучен.

Нямаше го живеца. Нямаше я тръпката. А, на мен ми се искаше да има тръпка. Исках някой, който ако го събудя в три през нощта да отидем някъде, без значение къде, щеше да тръгне. Даже, ако той ме събудеше той, щеше да бъде още по-добре. Искаше ми се някой, който щеше да ми тропне по масата, когато не съм права. Можеше да го изям с парцалите, за това, че си е позволил да го направи, но вътрешно щях да се радвам. Исках някой, който да ме гледа по същия начин, по който баща ми гледаше майка ми. Толкова ли много исках, мамка му?

Въздъхнах тежко и продължих с оправянето на багажа си. Оправих си багажа и огледах стаята си с надежда си измисля още нещо да правя, но уви нямаше нищо и въздъхнах отново. Слязох долу, където тъкмо се сервираше вечерята. Дори и тате се беше прибрал.

-        Тати, тати, татии! – избълвах щастливо и се затичах към него, а той се ухили и ме прегърна веднага, като дори ме повдигна.

-        Къде си, бе, маймуно? – засмя се и ме стисна силно, а сега бе мой ред да се ухиля. Не бе тайна за никого, че бях на тати момичето. Можеше и да петдесет да стана – аз винаги щях да си бъда неговото момиче и той винаги щеше да бъде първият мъж в живота ми. – Как изкарахте на морето?

Завинаги моя (18+)Tempat cerita menjadi hidup. Temukan sekarang