Е, СЪРАТНИЦИ, С МАЛКО ЗАКЪСНЕНИЕ, УСПЯХ ДА ДОВЪРША И ТАЗИ ГЛАВА, КОЯТО ОТНОВО Е ПОЧТИ ОГРОМНА, НО МАЛКО СЕ ОТПЛЕСНАХ. ТРЯБВА ДА ВИ ПРЕДУПРЕДЯ, ЧЕ ВЕРОЯТНО ЩЕ РАЗРЕДЯ ЛЕКО ЪПДЕЙТИТЕ ПОКРАЙ ПОПРАВИТЕЛНИТЕ МИ ИЗПИТИ И ЕДИНСТВЕНАТА ПРИЧИНА ПОРАДИ КОЯТА КАЧВАМ ДНЕС Е, ЗАЩОТО МОЗЪКЪТ МИ ПРЕГРЯ И ИМАХ НУЖДА ОТ МАЛКО ПОЧИВКА.
АКО ГЛАВАТА ВИ Е ХАРЕСАЛА, ЗНАЕТЕ КАКВО ДА ПРАВИТЕ - ИСКАМ ВОТОВЕ И КОМЕНТАРИ, ТАКА КАКТО СПОРЕД ДАРИНА КАЛОЯН Е НАМИСЛИЛ НЕЩО, А АЗ ВЕЧЕ НЕ ЩА И ДА ЧУВАМ НИТО ЗА ДИСНИ НИТО ЗА НЕГОВИЯ МЕТОД ЗА БРЕЙНСТОРМИНГ.
ЕНИУЕЕЕЕЙ ЛОООВ Ю
ЕНДЖООООЙ
*Калоян*
Съдейки по тишината долу, купонът бе свършил. Оставих Дарина да спи и станах от леглото колкото безшумно можех. Обух си боксерките и шортите и слязох долу с идеята да пуша една цигара и да пия една бира, пък можеше да ми се приспи. Постарах се мина по-бързо през втория етаж, защото някои се забавляваха прилично и а моя изненада не бях единствената нощна птица, а на верандата бе най-добрата приятелка на Дарина, чието име наистина не помнех,
- И ти ли не можеш да спиш? – зелените ѝ очи се впериха в мен и не знам се почувствах неудобно щом ме погледна. Имаше нещо в тази жена, не знам какво точно бе, но имах чувството че тези светли хищни очи направо ме хващаше за душата. И това го казвах и без капка сексуална мисъл. Да, беше красива, това не можех да го отрека, но не ме привличаше и грам дори. Пък и спях с най-добрата ѝ приятелка, щеше да бъде странно, ако и тя ме привлича.
- Нещо такова. – въздъхнах и седнах срещу нея. Запалих цигара и качих крак върху другия. Отворих кенчето си бира и с нея си казвахме „наздраве". Загледах се в морето в далечината, а морския бриз се усещаше приятно разхлаждащо. Морето бучеше до нас и трябваше да призная, че острова беше наистина красив. И самата атмосфера тук беше различна, не беше като в България. Не зная дали отговорът се криеше в това, че бе изключително древен и климатът тук и енергията бяха коренно различни, но определено беше различно. Хубаво различно.
- Аз поне имам причина, ами ти? Оправихте ли се с Дарина?
- Поговорихме. Едвам я успокоих и я оставих да спи. Имах нужда малко да помисля, предполагам. Ами, ти? Защо не спиш?
ESTÁS LEYENDO
Завинаги моя (18+)
RomanceДа затънеш в калта надали е детската мечта на някого, но се случваше на хората постоянно. Тези, които бяха родени в нея, обаче, не се притесняваха от червеите. Самите те бяха червеи. Това бях и аз - една безгръбначна гадина, която баща ѝ можеше да с...
