ТОВА ЯВЛЕНИЕ НЕ ЗНАМ ОТ КОГА НЕ СЕ Е СЛУЧВАЛО, НО Е ФАКТ - ДВОЕН ЪПДЕЙТ, СЪРАТНИЦИ!
И ЗА ТОВА МОЖЕШЕ ДА БЛАГОДАРИТЕ САМО И ЕДИНСТВЕНО НА _nataliyaa_
ТАЗИ ГЛАВА Е ДЪЛГА, ПРЕДУПРЕЖАВАМ. БЛИЗО 4000 ДУМИ Е И Я ЧЕТЕМ БАВНО.
НАДЯВАМ СЕ ДА ВИ ХАРЕСА И АКО Е ТАКА ЗНАЕТЕ КАКВО ДА ПРАВИТЕ - ИСКАМ ВОТОВЕ И КОМЕНТАРИ, ТАКА КАКТО ВИ ОБИЧАМ МНОГО МНОГО МНОООГО И PRASTAJ СЕ ВПИСВА ПОВЕЧЕ ОТ СТРАХОТНО В ТАЗИ ГЛАВА И АКО НЕ Я СЛУШАТЕ ДОКАТО ЧЕТЕТЕ ЩЕ БЪДА ДЪЛБОКО РАЗОЧАРОВАНА.
ЕНИУЕЕЕЕЙ ЛОВВВ ЮЮЮЮ
ЕНДЖООООЙ
*Калоян*
Нахлух в дискотеката и си проправях път през тълпата, а Кристиян и Светослав бяха плътно зад мен. Сканирах с поглед, търсейки Дарина и най-накрая я намерих. Беше на сепаретата до бара и макар и с гръб успях да я позная. Нямаше как да я объркам. Свих юмруци щом видях, че не беше сама, а танцуваше с някакъв и вече наистина полудях. Засилих се и го хванах за яката извличайки го от нея.
- Какво искаш, бе? – онзи ми се изрепчи.
- Какво искам ли? – изсмях се болно. – Да си махнеш шибаните ръце от нея. – фраснах го право в лицето с всичка сила.
- Калояне?! – очите ѝ се изпълниха с шок и страх, но аз не ѝ обърнах внимание, а той се олюля и падна на земята в пълен несвяст. Другите двама, които разпознах също като хора на Кръстев и Орела опитаха да се намесят, но Кико и Светльо не им позволиха и тях ги сполетя същата съдба. Двете ѝ приятелки скочиха веднага, но никой в дискотеката не забеляза нищо и можех само да се благодаря за това, защото хората на сърбина бяха много, а ние само трима. Затова просто я хванах през кръста и я свалих на земята.
- Ти нормален ли си? Какво правиш тук? – започна да ми крещи и това още повече ме накара да откача.
- Аз ли дали съм нормален? – изкрещях в лицето ѝ също. – А, ти нормална ли си? Какво ми се правиш на интересна и накрая го качи онзи клип? Ти мене за какъв ме имаш случайно, а?
- Какво правиш, бре? За кого се помисли?
- Ти не се обаждай! – стрелнах най-добрата ѝ приятелка с поглед и се разкрещях и на нея. – В момента говоря с Дарина и вие няма да се месите!
VOUS LISEZ
Завинаги моя (18+)
Roman d'amourДа затънеш в калта надали е детската мечта на някого, но се случваше на хората постоянно. Тези, които бяха родени в нея, обаче, не се притесняваха от червеите. Самите те бяха червеи. Това бях и аз - една безгръбначна гадина, която баща ѝ можеше да с...
