Завинаги моя (18+)

Глава 17 - Колелото се върти

ЕТО МЕ, СЪРАТНИЦИ!  ДОЛЕТЯХ И С ТАЗИ ГЛАВА И СТРАШНО МНОГО СЕ НАДЯВАМ ДА ВИ ХАРЕСА. АКО Е ТАКА ЗНАЕТЕ, КАКВО ДА ПРАВИТЕ - ИСКАМ ВОТОВЕ И КОМЕНТАРИ, ТАКА КАКТО ОСЪЗНАХ, ЧЕ ВЕЧЕ ПОЧТИ НИЩО ИНТЕРЕСНО НЕ СЕ СЛУЧВА В ЖИВОТА МИ И АВТОРСКИТЕ МИ БЕЛЕЖКИ СА КРАТКИ И СКУЧНИ И НЕ СА КАТО ЕДНО ВРЕМЕ. ТЪЖНО, НО ФАКТ. ЕДНО ВРЕМЕ ТЕ БЯХА ЗАБАВНИ И ПРОВОКИРАХА СМЯХ У ВАС, А СЕГА СА ЕДИНСТВЕНО ПРОПИТИ ОТ СЕБЕИРОНИЯ. 

ЕНИУЕЕЕЕЙ ЛОВВВ ЮЮЮ

ЕНДЖООООЙ

*Дарина*

- Какво правиш тук?

- Трябва да говорим. - приближи се, а гласът му бе равен, но суров и на лицето си имаше същото онова изражение

- И защо? - сопнах му се.

- Дарина! - каза предупредително и направи една заплашителна крачка към мен, а аз пък отстъпих инстинктивно назад.

- Изобщо не ми дръж такъв тон, а се качвай в колата и си ходи там откъдето си дошъл.

- Идваш с мен. Ще говорим. - изкърца със зъби.

- Ти от дума не разбираш ли? - зяпнах на среща му. - Като съм казала, че няма да идвам- значи няма.

- Идваш с мен и точка! - хвана ме за ръката, взе чантата ми и се опита да ме завлече към черния си джип.

- Пусни ме! - изпищях.

- Стига си викала. Привличаш ненужно внимание! - просъска в ухото ми. Ей, само това не биваше да ми казваш, пич!

Отворих уста с предумцията да викам, но той разбра за плана ми в момента в който го направих и побърза да покрие устата ми с огромната си длан и да ме вдигне от земята оставяйки ме напълно сразена. Защо по дяволите нямаше никого? Отвличаха ме,а никой не забелязваше. И после ми разправяха, че изключително много държали на безопасността ни и затова ни искали баджове дори и на малко междучасие. Да ви имам и охраната, да ви имам! Отвори пасажерската врата на черния G-wagon и ме набута вътре преди да заобиколи и да се качи и самия той, а аз вече дишах като огнедишащ дракон.

- Какво изобщо си позволяваш, шовинсит такъв! Това, че си шибан мафиот изобщо не ти дава правото да си правиш с мен каквото си пожелаеш! - развиках се.