Завинаги моя (18+)

Глава 9 - Обещаваш ли да се държиш прилично?

ТАЗИ ГЛАВА Е ЕДНА ИДЕЯ ПО-КЪСА ОТ ПРЕДХОДНИТЕ, СЪРАТНИЦИ, НО ПЪК Е ЗАБАВНА И СЕ НАДЯВАМ ДА ВИ ХАРЕСА, А АКО Е ТАКА, ЗНАЕТЕ КАКВО ДА ПРАВИТЕ - ИСКАМ ВОТОВЕ И КОМЕНТАРИ, ТАКА КАКТО КАЛОЯН СИ НЯМА И НА ИДЕЯ В КАКВА ГОЛЯМА БЕЛЯ СЕ ВКАРА, ХД.

ЕНИУЕЕЕЙ ЛОВВВВ ЮЮЮЮ

ЕНДЖОЙЙЙЙ

*Дарина*

Не знам какво имаше в този мъж. След всичко казано от него трябваше по-скоро да бягам в обратната посока вместо да съм в обятията му, но ей ме на – лежах върху гърдите му, напълно изтощена след горещия секс, който бяхме правили.

- Наистина мислех, че съм те изплашил с всичко, което казaх. – прошепна тихо докато ме галеше по гърба и аз надигнах глава и се взрях в него, с брадичка на гърдите му.

- Ако ме беше изплашил сега щях ли да съм тук? Или по-скоро ти щеше ли да бъдеш тук, не мислиш ли, че щях да съм те изгонила?

- Именно. Защо не го направи? Това се опитвам да разбера.

- Не знам. – свих рамене. Казвах самата истина. Наистина не знаех защо не го бях изгонила. – Просто...знам ли, хубаво ми е с теб. Което е странно, защото се познаваме едва от малко повече от седмица.

- Една седмица, а се усеща като толкова повече.

- Именно.

- Ако беше нормална здравомислеща жена, щеше да бягаш с триста от мен.

- И това е така. – кимнах. – Но, ние жените обичаме лошите момчета. После си патим, но това ни пали.

- Само че, лошите момчета не сме като по филмите и книгите, нали знаеш? Престъпникът си е престъпник, Злато. Без значение колко звезди ви сваляме, ние пак си оставаме престъпници.

- Знам. Но, ние, жените, сме сбъркани същества.

Казаното от мен го разсмя и силните му гърди се раздрусаха. Беше красив, когато се смееше. Не, че по принцип не беше красив, но засмян беше още по-красив.

- Ти го каза, не аз. Само да си настръхнала, ако си позволя да го повторя

- A, аз пак ще настръхна. – засмях се. И това не беше лъжа, щях да се заям, но тайничко щях да се възбудя от това, че не се притеснява да спори с мен и да ми казва нещата в очите. Да, все още ме беше леко страх от откровението му, че би убил жена си, ако я хване в изневяра, но предпочитах да не мисля върху това. В крайна сметка, аз нито му бях жена, нито бях тръгнала да изневерявам. Положих глава обратно на гърдите му и притворих очи в пълно блаженство докато той продължаваше да ме гали по гръбнака с кокалчетата си.