Завинаги моя (18+)

Глава 22 - Не е честно

Е, СЪРАТНИЦИ, ОТНОВО МАЛКО СИ РАЗРЕДИХ КАЧВАНЕТО, НО ИМАХ МАЛКО ПОВЕЧКО АНГАЖИМЕНТИ ТАЗИ СЕДМИЦА И НЯМАХ ОСОБЕНО ВРЕМЕ ДА ПИША ПОКРАЙ ПЪРВИТЕ МИ ДНИ В УНИВЕРСИТЕТА, ЗАЩОТО ГЛЕДАХ ДА СЕ ОСВОБОДЯ ОТ ВЪЗМОЖНО НАЙ-МНОГО ИЗПИТИ, ОСВЕН ТОВА ИМАХ И КУП ДРУГИ ПРОСТОТИИ НА ГЛАВАТА, НО ТОВА НЕ Е ОТ ЗНАЧЕНИЕ.

ДНЕС СЪМ ТУК С НОВА И ГОЛЯМА ГЛАВА ЗА ВАС И СЕ НАДЯВАМ ДА ВИ ХАРЕСА. АКО Е ТАКА, ЗНАЕТЕ КАКВО ДА ПРАВИТЕ - ИСКАМ ВОТОВЕ И КОМЕНТАРИ, ТАКА КАКТО МИЛИЦА Е НАЙ-ДОБРАТА АКТРИСА, КОЯТО СВЕТЪТ НЯКОГА Е ВИЖДАЛ. И ТОВА ГО КАЗВАМ ЗА ТРЕТИ ПЪТ, ХД.

ЕНИУЕЕЕЕЕЙ ЛОВВВВ ЮЮЮЮЮЮЮЮ

ЕНДЖООООЙЙЙ

*Дарина*

Звъннах на майка ми, но тя не ми вдигна. После звъннах и на тате, но и той не ми вдигна и нямах друг избор освен да хукна веднага.

-        Искаш ли да дойда с теб? – Калоян ме попита докато се обувах. Исках ли наистина? Нямаше да откажа морална подкрепа, но от друга страна не бях сигурна, че беше добра идея да го водя с мен. Калоян не харесваше особено семейството ми заради нещата, които бе чувал за тях от мен. Освен това, главната причина поради която не смятах за уместно той да присъства беше, че той не умееше да мълчи и нямаше да се поколебае и за секунда дори да ме защити. А, защитеше ли ме щеше да стане огромен скандал. Да не говорим, че дори никой от семейството ми не знаеше за него освен тате.

-        Не, спокойно. Ще отида да видя какво са измислили пак тези болни мозъци.

-        Звънни  ми, ако има нещо, чу ли?

-        Спокойно. – уверих го и се надигнах на пръсти, за да го целуна.  Бърза крачка тръгнах към асансьора и докато бях вътре и пътувах надолу телефонът ми звънна. Снимката ми с Милица бе изпълнила екрана ми и аз плъзнах зелената слушалка. Е, добре беше жива, вече можех да си отдъхна.

-        Хайде, ма! Тъкмо щях да организирам акция. Жива ли си?

-        Спах досега, ма, Даро. – измрънка и аз свъсих вежди. Махнах телефона от ухото си колкото да видя часа. Беше три часа следобед, по дяволите.

-        Ауу, да не би с Бранимир снощи до късно да сте палували?

-        Да, Дарина, даже и сега палуваме докато говоря с теб. Ооо, оох, да, дааа! – започна да стене в слушалката и на мен леко ми призля. Искаше ми да си мисля, че се преструваше, но това същество беше толкова добра актриса, че човек никога не знае дали беше сериозна или не. – Голям си идиот, честно. – бързо излезе от роля и бях сигурна, че ми беше завъртяла очи.