ЗДРАВЕЙТЕ, СКЪПИ УАТПАД СЪРАТНИЦИ! КАКА ВИ Е ОТНОВО ТУК С НОВА ГЛАВА ЗА ВАС, КОЯТО ТРЯБВАШЕ ДА БЪДЕ КАЧЕНА ОЩЕ ВЧЕРА, НО СИЛИТЕ НЕ МИ СТИГНАХА, ПРИЗНАВАМ СИ.
ГЛАВАТА Е МАЛКО ПО-КЪСА ОТ ПРЕДХОДИТЕ, НО НЕКА ТОВА НЕ ВИ ОТКАЗВА.
НАДЯВАМ СЕ ДА ВИ ХАРЕСА И АКО Е ТАКА, ЗНАЕТЕ КАКВО ДА ПРАВИТЕ - ИСКАМ ВОТОВЕ И КОМЕНТАРИ, ТАКА КАКТО ДАРИНА МУ ИЗКАРА СЪНЯ ПРЕЗ НОСА, ХД.
ЕНИУЕЕЕЕЙ ЛОВВВ ЮЮЮЮ
ЕНДЖООООЙ
*Калоян*
Беше ми липсвала олелията, която наставаше, когато в къщата имаше бебе. Последният път, в който в тази къща бе ехтял новореден детски плач бе преди две години, когато се роди първото ми внуче, а преди него това се беше случвало преди двадесет и седем години, когато прекрачихме прага с Ванеса и Алекс на ръце. Даже не можех да разбера кога се бе минало това време. Сякаш беше вчера, когато можех да държа по едно бебе в ръка, а сега дъщеря ми вече беше омъжена жена и имаше две деца. И докато ги гледах нямаше как да не се просълзявам, защото това бе една от най-съкровените ми мечти. Винаги бях мечтал да бъда баща, да направя от децата си хора и мисля, че се бях справил идеално добре с това. Е, поне с едното дете. Болеше ме да го кажа, но не бях особено горд с изборите на сина си. Особено със сегашната му избраница, но не беше сякаш можех и да му се меся. Не се бях намесил във връзката на дъщеря ми и нямаше да бъде честно сега да се меся в неговата, дори и тя да не беше за него. Разбира се, бях му го казвал, но той не ме беше послушал и нямаше да ме послуша докато не си счупи главата в стената. В това отношение много приличаше на мен. Донякъде и на Дарина, защото тя бе още по-голям инат и от мен и двете ни деца го бяха наследили също.
- Справихме се добре, а? – усетих потупване по рамото и се обърнах към стария си приятел. Усмихнах се и скръстих ръце пред гърдите, отново фокусирайки цялото си внимание върху жените и бебе Ясмина. – По-скоро вие с Дарина се справихте добре.
- Стига глупости. Вие с Милица имате точно толкова заслуги за възпитанието на Юрош, колкото имаме и ние.
- Вечно ще ви бъдем задължени за това, което направихте, нали знаете, брате?
ESTÁS LEYENDO
Завинаги моя (18+)
RomanceДа затънеш в калта надали е детската мечта на някого, но се случваше на хората постоянно. Тези, които бяха родени в нея, обаче, не се притесняваха от червеите. Самите те бяха червеи. Това бях и аз - една безгръбначна гадина, която баща ѝ можеше да с...
