Завинаги моя (18+)

Глава 11 - Този ще излезе читав

ИЗОСТАВИХ ВИ ЗА ЕДИН ДЕН, СЪРАТНИЦИ, НО ГЛАВАТА ТАКА И НЕ БЕШЕ ГОТОВА. ОТНОВО СЕ НАЛОЖИ ДА Я РАЗДЕЛЯ, ЗАЩОТО СТАВАШЕ МНОГО ДЪЛГА И ТАЗИ ПАК Е ДЪЛГА, НО...КАКВО ДА СЕ ПРАВИ. 

НАДЯВАМ СЕ ДА ВИ ХАРЕСА И АКО Е ТАКА, ЗНАЕТЕ КАКВО ДА ПРАВИТЕ - ИСКАМ ВОТОВЕ И КОМЕНТАРИ, ТАКА КАКТО НА НИКОЛА ОТНОВО МУ ПОЖЕЛАХА ДА СИ НАМЕРИ МАЙСТОРА, А ПЪК ТАКИВА КАТО КАЛОЯН СПОРЕД МИЛИЦА СА ЗАСТРАШЕНИ ОТ ИЗЧЕЗВАНЕ ЖИВОТНИ, ХД.

ЕНИУЕЕЕЕЙ ЛОВВВ ЮЮЮ

ЕНДЖОООЙ

*Дарина*

Не мисля, че някога досега съм била по-добро настроение. Вярно, едвам ходех, цялото тяло ме болеше, но това бе най-сладката болка, която бях изпитвала някога. Докато се изкъпем наистина и се приведем ред вече и другите се бяха прибрали съдейки по какафонията и гръцката музика, идваща от долу. Калоян дори бе слязъл преди мен, а когато аз слязох мъжете бяха на верандата, а Милица и Теа бяха в кухнята.

- Здравейте, мили мои! – поздравих ги ведро.

- Някой гледам е в добро настроение? – Теа вирна вежда в моя посока. – Пръснаха ли те, мръсницо?

- Разбиха ме направо. – засмях се и отворих хладилника. От там извадих бутилките джин и тоник и набързо си забърках в една чаша. Дори сложих и две лимончета за разкош.

- А, добре. Да не те мислим значи, че като се прибрахме беше подозрително тихо и се притеснихме.

- Бяхме прилични този път. Обещах на кака ти. – отпих през сламката.

- Ще се разбере колко прилични сте били.

- Любов моя, не завиждай. Обичам те, ти си ми единствена, но имам нужда от нещо, което ти нямаш. – разсмях се и тръгнах да я целувам, но тя се отдръпна с погнусена физиономия.

- Jao, не ме целувай с тази уста дето само Света Петка кой знае какво си правила, бре!

- Само хубави работи съм правила с нея. – намигнах им и отпих отново през сламката, клатейки глава.

Тя потръпна погнусено и отново се върна към миенето на картофите.

- Хайде, бягай да се къпеш и да се оправяш. Аз ще пуша една цигара и започвам да шетам.