Тъмна душа

Глава 1

Казвам се Осфрид. Бях тийнейджър. От онези депресираните, които се режат, за да се успокоят. Черна коса, очи като кафени зърна. Баща ми ме биеше, биеше и майка ми. Пиян, пиеше по цели нощи. Майка ми горката не можеше да направи нищо. Мълчеше и му слугуваше.
Аз стоях в стаята си. Бях сам. Нямах приятели. Режех си ръцете. След време и това спря да ми помага.
Един ден видях плъх в стаята си.
Убих го и тогава се почувствах прекрасно. След време почнах да убивам животни. Плъхове, котки, кокошки, малки кученца. Доставяше ми удоволствие. Така се спасявах от депресията си.
Една вечер баща ми, пиян, влезна в стаята ми:
-Какви са тези умрели животни! -изкрещя той - Защо ги убиваш копеле мръсно!
-А-а-аз просто.... ъъх просто ми харесва да ги убивам - отговорих аз.
-Имахме три кокошки и ти си убил всичките - скара ми се той - Сега ще си платиш.
Дойде при мен, разкопчавайки панталона си.
-Обърни се към стената! - рече той гневно.
Послушах го.
Той мина зад мен и започна да ме изнасилва.
Чух майка ми как избяга плачейки.
Не помня много, помня само, че на сутринта имах ужасни болки. Помислих си, че повече няма да търпя това.
Един ден, докато онзи пияница сечеше дърва отидох при него.
Бях взел нож от кухнята. Исках да го убия.
-Тате - извиках от далече - може ли да ти помогна?
-Ела - каза той, без да ме погледне.
-Какво правиш?
-Сека дърва, не виждаш ли!
Беше изнервен и се беше съсредоточил върху работата си.
Бавно минах зад него, без той да разбере, изкарах ножа и го забих в гърба му. Кръвта се стече по гърба му.
-Какво направи? - рече той падайки на земята.
-Само това заслужаваш!
-Кучи син! - каза издъхвайки. Лежеше на земята, с кървав нож забит в гърба му.
Почувствах облекчение. Малко щастие.
Погребахме го. Хората си мислеха, че е припаднал от много алкохол, докато е бил в гората и паднал върху брадвата.
Най-накрая бяхме щастливи и свободни с майка ми.
За жалост след време майка ми почина от болест. Тя беше болна от рак отдвна.
Вече бях съвсем сам. Отново изпаднах в депресия. Бях на двадесет и една години. Търсех животни в гората, за да ги убивам, но това вече не ми помагаше.
Спомних си за баща ми. Как ми беше олекнало като го убих. От тогава убийствата не са ми проблем.