Тъмна душа

Глава 4

Дълго време обикалях и търсих подходяща къща. Повечето къщи бяха двуетажни, с широк балкон, но нямаше хубави жени, които пият чай както си го представях.
Времето беше леко заоблачено, небето беше сиво. Листата бяха окапали от дърветата край главната улица, но нямаше нито едно листо на земята. Навсякъде беше толкова чисто.
Забелязах къща с градинка. На наземния етаж имаше широки прозорци и можеше да се види какво има вътре. Вратата беше отворена и аз реших да влезна, вместо да губя време обикаляйки безцелно.
Влезнах. Беше тихо вътре. Холът и кухнята бяха в едно просторно помещение. Всичко беше в снежно бяло. Бял фотьойл, бели кухненски шкафове, а на земята - пухкав бял килим между мебелите.
Пообиколих първия етаж, но не намерих нищо ценно. В края на коридора бяха стълбите за втория етаж. Качих се горе да видя какво има.
Точно до стълбите беше банята, просторна, с огромна вана. Претърсих шкафовете, но намерих само четки за зъби и самобръсначки. Продължих по коридора и стигнах до спалнята. Имаше широко легло, може би четири пъти по-голямо от моето. На стената от ляво стоеше голям гардероб, а срещу него прозорци и вратата за предния балкон. Претърсвах гардероба за пари и други ценни вещи, когато чух:
-Крадеееец!
Най- вероятно беше домакинята. Гледаше ме уплашена от вратата, не знаейки какво да прави.
-Какво търсите! - попита изплашено жената.
-Тихо! - заповядах ѝ.
-Помоооощ! Крадееец! - крещеше жената, опитвайки се да излезе на терасата, за да я чуят съседите.
Бях принуден да не я пускам. Хванах я и я бутнах върху леглото. Съпротивляваше се здраво и се опита да се измъкне.
Най-вероятно е имало чаша с вода на едното нощно шкафче до леглото, защото усетих удар по главата и как се намокрих след като чашата се счупи. Изпуснах жената и тя избяга. Бързо се съвзех и я догоних до кухнята на първия етаж. Искаше да излезе навън и да избяга. Изтичах пред нея и блокирах вратата.
-Моля ви, пуснете ме - ревеше жената.
В следващия момент почна да ме дере с маникюра си.
Видях нож върху кухненския плот. Приближих се да го взема заедно с жената, но тя беше доста заета да се самозащитава, че не усети, че се отдалечаваме от вратата.
Взех ножа и го допрях до гърлото ѝ. Жената замлъкна. Гледаше ме ужасено с широко отворени, зачервени от плач очи.
-Тихо, иначе ще те пратя в отвъдното! - предупредих я.
-Какво искаш, крадецо? - попита тя плачейки.
В същия момент влезе един мъж през задната врата. Видя ни в кухнята, бързо изтича до хола и взе малък пистолет от чекмеджето до витрината.
-Пусни жена ми! - рече мъжа, насочвайки пистолета към мен и заплашвайки, че ще стреля.
-Искам пари - настоях аз - иначе ще убия жена ти!
-Добре, добре, спокойно, ще получиш каквото искаш, само я пусни.
-Бързо! - изкрещях аз.
Мъжът изтича до втория етаж и слезе след няколко минути с малка торбичка в ръка.
-Ето ги парите. Сега пусни жена ми!
-Метни торбата до врата.
-Добре - каза мъжът.
След секунди изкара сребристия си пистолет и изстреля няколко патрона, но не улучи. Беше явно, че стреля за първи път.
- Добър опит - казах с усмивка и в следващия момента прерязах гърлото на жена му.
Всичко бяло се изцапа с кръв.
-Нееее! - извика мъжът.
Опита се да изстреля още патрони, но явно пистолетът не беше зареден.
Вече като бях убил жената, трябваше да убия и него, за да няма свидетели.
-Сега е твой ред - казах със зловеща усмивка и кървав нож в ръка.
-Ти си психопат - бяха последните му думи.
Наръгах го десетина пъти в корема. Взех торбата и проверих дали е пълна с пари, за да не ме измамят.
Бях целия в кръв. Ако избягах по улицата щяха да ме видят. Затова потърсих задна врата. Сетих се откъде беше влезнал мъжът и тръгнах на там. Озовах се в тясно пространство между две къщи.
Взех парите, а сега трябваше да измисля как да се измъкна.