Тъмна душа

Глава 5

Дълго мислех как мога да се измъкна. Пространството между къщите беше тясно. Нямаше как да се изкатеря по стените, нито да влезна в друга къща. Единствения изход беше входната врата през която влезнах. Трябваше пак да мина през кървавата баня.
Бях навън. Дрехите ми бяха целите в кръв. Не трябваше да привличам внимание. Исках нови дрехи.
Вървях надолу по улицата опитвайки се да се прикривам зад дърветата, но се провалих. Няколко минути след излизането ми чух:
-Стой!
Започнах да бягам. Инстинктивно бях тръгнал към южната порта на града, но се сетих, че няма как да мина в този вид. Скоро патрулката ме изгуби от поглед. Тогавашната полиция не струваше.
Влезнах в първата къща която видях.
Търсех дрехи.
Един мъж на средна възраст ме видя. Гледаше ме объркано.
-Къде са ти дрехите?! - попитах, оглеждайки се за тях.
-Ще извикам полиция - предупреди мъжът. Явно се досети,че съм опасен от кръвта по дрехите ми.
Изкарах ножа, с който бях убил предишното семейство.
Затичах се към мъжа, за да го убия. Тогава сякаш времето спря. Тичах на... както казват днес "на забавен кадър". По това време мъжът се опитваше да излезе на открито. Скочих на гърба му и прерязах гърлото му. Кръвта му се изпръска навсякъде. Паднахме на земята като чувал с картофи, станах да търся дрехи, а той се гърчеше на земята.
Бързо намерих клозет с дрехите на мъжа, преоблякох се, взех торбата с парите и ножа си и излязох на улицата. Бях с черен панталон, бяла риза и сако. Изглеждах доста елегантно и изискано. Бързо излязох от Белгравия и се запътих към вкъщи.
Отне ми време да се прибера. Имах световъртеж. Трябваха ми хапчетата. Мислех само за тях, но нямах представа от къде да взема още. Мъжът от когото бях взел първия път не ми казаха от къде мога да взема други хапчета.
Помислих си, че няма повече хапчета за мен.
Беше тъмно и трябваше да се прибера да легна, когато чух:
-Помооощ!
Звучеше като момиченце.
-Пуснете ме! - молеше момиченцето.
Огледах се, но не видях нищо. Ускорих ход. Една пресечка по-надолу ги видях. Бяха двама мъже тормозещи момиче.
Затичах се, исках да помогна.
-Пуснете я, копелета! -заповядах
-Гледай си работата човече - отговори единият.
-Пуснете я или ще пострадате - казах, посягайки в торбата си, за да взема ножа.
Когато го изкарах за момент се сепнаха, но продължиха да тормозят момичето. Ножът бе кървав, най-вероятно това ги стресна.
Дърпаха момичето към забутана уличка.
-Защо не искаш да си поиграем, миличка? - попита единият, опитвайки се да звучи мило, но сарказма в думите му се долавяше от километри.
-Хайде скъпа, само за малко. Ще ти хареса - допълни другият.
Момичето едва ли осъзнаваше за какво става дума. Беше само на единадесет или дванадесет години предполагам.Бе уплашена повече от вида на двамата, отколкото от това което я очакваше. Мъжете бяха с раздърпани дрехи и с маски на лицата.
Беше пределно ясно, че искат да я изнасилят.
Очите ѝ бяха зачервени от плач, а русата ѝ косичка се беше разрошила. Рокличката ѝ беше скъсана.
Изчаках двамата да я завлекат по-настрани, в уличка която не беше много осветена от уличните лампи.
Притиснаха я към една стена и се съсредоточиха върху нея.
Минах зад тях без да ме забележат. На тротоара имаше изкарани павета. Взех от тях и фраснах мъжете по главите в гръб.
Паднаха на земята и двамата.
-Скрий се зад ъгъла и си затвори очите - казах с усмивка, за да не я изплаша.
Не минаха и пет секунди, а тя вече беше зад ъгъла.
Нямах намерение да убивам.
-Сега ще си научите урока - казах на мъжете със зла усмивка.
Те вече се свестяваха.
Съблякох панталоните им и отстраних половите им членове.
Бързо им обух панталоните обратно и ги оставих на земята.
Взех момичето и се запътихме към вкъщи.