Тъмна душа

Глава 12

В едно шкафче в кабинета ѝ намерих камшици.
-Я виж ти! - възкликнах.
Тя си беше затворила очите и се молеше на бог за помощ.
- Давай. Помоли се - прошепнах в ухото ѝ.
Взех един от камшиците и го фраснах във въздуха. Звукът беше силен и сестрата потрепна.
Казах ѝ да се изправи до стената и да свали робата си.
-Ще си платиш за всичко! - каза тя.
-Знам, че с удоволствие ще платиш за мен - усмихнах се.
Тя се беше изправила до стената. Свали си робата.
-Ах ти, мръснице! - казах.
Беше с червено бельо под робата ѝ. Много се развълнувах, усетих възбуда.
-Може камшика да почака - казах иронично.
Вързах ѝ ръцете и я бутнах на леглото. Съблякох я и ... и я изнасилих. Беше божествено!
-Е ... това оправя всички сметки - казах весело. Тя ме гледаше намръщено. Беше се разплакала.
Изправих я до стената, гола.
Фрас, чу се от камшика. Ударих я наколко пъти по гърба. Целия ѝ гръб беше в белези, почервенял. Тя беше изнемощяла, падна на земята.
-Харесва ли ти? - попитах гневно - Ааа?!
-Само това ли можеш?
-Ооо искаш още, аа?
Потърсих с какво друго мога да я нараня. Намерих инжекции в чекмеджето ѝ. Не знам какви бяха, но ѝ инжектирах всичко. Директно ги забивах в кожата ѝ. Разтече се кръв.
-Харесва ми, че лекарствата ви са цветни.
-Келепир - измърмори тя.
Взех ножа от бюрото и го забих в едното ѝ бедро. После в другото. Тя крещеше от болка.
-Скоро мъките ти ще свършат - казах мило.
Извадих ножа и го забих в другото бедро.
-Опа, изпуснах го - казах нарочно.
-Ааааах! - изстена тя.
Взех ножа и попитах:
-Последни думи?
-Ще те чакам в ада!
Забих ножа десетки пъти в гърба ѝ.
Жезебел беше мъртва. Лежеше на земята окървавена, обезобразена. Кръвта по земята се беше съсирила.
Оставих я и избягах. Нарочно заключих врата, за да не могат да влязат толкова лесно и да не разберат, че е мъртва, а тя да гние.
Слязох в мазето, до вратата на тунела имаше двама.
Викайки изтичах до тях и замахвах ножа. Отворих рана в лицето на единия, ножа мина през окото му, а на другия му прерязох ръката. Аз също се нараних без да искам, ръката ми кървеше. Като бяха на земята още веднъж забих ножа в сърцата им за да уверя, че ще умрат. Взех ключовете от джоба на единия и отключих вратата.
Бях свободен. Тичах през тунела колкото мога по бързо. Зазоряваше се, виждах светлината в края на тунела. Навън имаше няколко камиона. Мина между тях и излезнах на пътя. Притеснявах се, че ще ме видят, чаках да мине кола.
Скочих на пътя още когато видях първата кола. Направо изскочих пред колата за да я спра. Отидох до шофьора, беше сам в колата. Без да продумам му прерязох гърлото и го оставих на пътя. Взех колата и тръгнах към Лондон.
Фалшифицирах си документи, че съм клинично здрав. Виждах статии във вестниците за психо, избягал от "Брайърклиф"
Сега пиша тази книга, за да чуете моята история и за да изкарам още няколко паунда. Имам си работа, работя като пазач в една банка. Живея в по-нормално жилище, а не в мазе както преди. Едва ли имам шанс да се оженя и да имам деца. Че кой би искал луд за мъж?
Е... това е историята на живота ми, надявам се да ви е харесала и помнете, дори в най-милия човек може да живее един психопат и да желае смъртта ви!

КРАЙ