The end of the beginning

4.In which Lil discovers life is short

4. In which Lil discovers life is short
**************************************************************************************
Isn't she lovely?

Isn't she wonderful?

Isn't she precious?

Less than one minute old

I never thought through love we'd be

Making one as lovely as she

But isn't she lovely made from love?

- Хари .. аз .. нямам думи. Пееш прекрасно. – усмихнах му се, казвайки какво мисля от сърце, а той ме погледна с огромните си очи, остави китарата си и се доближи до мен.
- К-к-какво правиш? – заекнах.
Беше толкова близо до мен, че можех да усетя не само устните му, но и дъха му. Челата ни се докосваха, и точно когато щях да се обърна, той хвана лицето ми с големите си ръце, прошепвайки ми.
-Грешеше снощи. Трябва да те целуна, защото ако не го направя, кълна се, няма да издържа.
И ме целуна; сля меките си и плътни устни с моите груби; дъхът му бе ментов, сладък; невинната, нищо значеща целувка след малко прерасна в нещо повече. Движенията, които правеше с езика си накараха колената ми да омекнат и бях повече от благодарна, че съм седнала.
- Ела.- нареди ми, спря да ме целува, отделяйки се от мен. Хвана ръката ми и ме поведе малко по-надолу в двора, сядайки на старото канапе, взимайки ме със себе си; озовах се на скута му, където леко се поклащах напред-назад, спечелвайки си тих стон от негова страна. Отдели се от устата ми още веднъж, премествайки се на врата ми. Първо целуваше – врата ми, ключицата, място където шията и раменете ми се срещат, а после започна да смуче, уверявайки се, че оставя петна. Повече не можех да издържам на сладкото мъчение и за това хванах брадичката му с ръцете си, връщайки го отново в устата ми. Целунах го страстно, като луда; езика ми се заигра с неговия, а мистериозното ми момче отново отпусна лек стон, карайки и мен да изстена. Чувството бе невероятно и исках да продължи, но вселената не беше на моя страна, тъй като чух, явно и Хари, защото бързо ме пусна, поглеждайки зад мен, как някой се прокашля. Аз също се обърнах, ставайки от скута на Хари.
- Лилиана, не знаех, че с Хари .. се познавате толкова .. добре. – прокашля се още веднъж г-жа Стайлс, лелята на Хари.
- Г-жо Стайлс, здравейте! Да, за това.. – погледнах към зеленооки, усмихвайки се нервно. Усещах как руменина избива по цялото ми лице. – аз също не знаех. – реших да кажа, което определено беше тъп ход, карайки и Хари, и г-жа Стайлс да се засмеят.
- Друг път ще говорим. – каза тя на племенника си, обръщайки се към мен. – А ти, Лилиана, колко пъти ще ти казвам? За теб съм Барбара. – усмихна ми се, идвайки към мен и прегръщайки ме. – Сега ми кажи, къде мога да ида и аз да си направя такава модерна прическа?
***
- Благодаря Ви за прекрасния обяд, г-жо Стай- поправих се преди да е станало късно. – Барбара. – прегърнах я, целувайки бузата й.
- Няма защо, мила. Винаги си добре дошла.
- За мен няма ли благодаря? – включи се и зеленооки, усмихвайки се с известната перфектна усмивка а ла Хари Стайлс.
- Хари, не се бави много. – каза Барбара на племенника, бързайки да се прибере.
- Е, къде ми е благодаря- то?
Веднага щом Барбара влезе, се хвърлих на врата му, целувайки го бързо, едва докосвайки устните ни.
- Ето го. – засмях се.
- Само толкова? Знам, че можеш повече, Чърчил.
- Определено знаеш. Но не мислиш ли, че малко прибързваме? – станах сериозна изведнъж. Знаех, че прибързваме. Малко е странно да го чуеш от мен, но ние се запознахме снощи, всъщност днес, ако можеш дори да го наречеш запознаване.
- Честно? Не. Защо да чакам, като те харесах веднага щом те видях? Всъщност, не веднага, защото беше много тъмно и единствената светлина беше тази от луната. – засмя се, продължавайки. – Харесва ми как мислиш на нещата. Нетрадиционна си. Имаш лилава коса. Харесвам те, защо да не го кажа? А щом ме целуна, значи и ти ме харесваш. Какво има за чакане?
- Ами ако нещата не се получат?
- Ами ако се? – не можех да отговоря на това. – Виж, ако не се получат – добре, какво толкова? Тогава можем да опитаме да сме приятели. Ако се получат.. тогава нека. – придърпа ме към себе си, едва докосвайки устните си до моите. – Живота е кратък, Лил. Нека му се наслаждаваме.

 Този път аз го целунах. Защото беше прав. Живота е кратък и нямаше представа колко кратък, а аз знаех това. Знаех го и то прекалено добре.Целунах го, защото исках. Исках да се насладя на живота и на Хари. Исках да ме нарича колкото се може по-дълго „Лил", защото никой досега, никой не ме е наричал така. И исках да ме дарява с още от своите сладки целувки, като тази сега.
*****
На другата сутрин се събудих от някакъв шум. Изглежда, че някой хвърляше камъни по прозореца ми. Не просто някой, а Хари. Зеленооки. Мистериозното ми момче.
- Какво правиш?! – извиках, отваряйки прозореца и сядайки на него.
- Готова ли си, Чърчил?
- За какво?
- Да зачеркнем още нещо от списъка ти.
- Дай ми 5 минути да се преоблека.

Какъв прекрасен ден да бъдеш жив.