The end of the beginning

15.In which cure is found

15.In which cure is found

*****************************************************************************************************

-Вече не ми пееш. – Хари каза, докато се мушнах в леглото до него, лягайки върху ръката му.
-И ти не ми свириш. –отговорих му, като целунах върху на носа му.
-Тогава нека променим това.
-След малко. Искам да постоим малко така.
Аз – в ръцете му, далеч от смъртта, далеч от всички тъжни мисли; далеч от всичко.
***
Feet don't fail me now

Take me to the finish line

All my heart, it breaks every step that I take

But I'm hoping that the gates,

They'll tell me that you're mine

Walking through the city streets

Is it by mistake or design?

I feel so alone on a Friday night

Can you make it feel like home, if I tell you you're mine

It's like I told you honey

Усмивка.

Don't make me sad, don't make me cry

Sometimes love is not enough and the road gets tough

I don't know why

Keep making me laugh,

Let's go get high

The road is long, we carry on

Try to have fun in the meantime

Усмивка от него.

Come and take a walk on the wild side

Let me kiss you hard in the pouring rain

You like your girls insane

Choose your last words

This is the last time

Cause you and I, we were born to die

Целувка.
Моите устни върху неговите.
Хари остави китарата, ставайки от стола до леглото ми; устните му се отваряха и затваряха върху моите, а през това време седна на леглото – аз в скута му.
-Обожавам, когато ми пееш. – каза през целувките; сметнах за добре да сваля и блузата му.
-Обожавам, когато ми свириш. – казах, докато свалих и собствената си блуза.
Започнах да се движа малко по-бързо напред и назад в скута му, спечелвайки си леко стенание от негова страна.
Езикът му мина леко по долната ми устна и аз отворих устата си за него; моя се заигра с неговия, преплитайки се. За съжаление, се отдалечихме, защото и двамата имахме нужда от въздух. След като мистериозното ми момче си възвърна въздуха, премести устата си дори на по-добро място: шията ми.
Явно това бе слабото ми място, защото всеки пък, когато се приближаваше до шията ми, настръхвах; но като се замисля, всяко място ми е слабо с Хари и опасните му устни.
Започнах да откопчавам колана му, докато се целувахме, но доста ме затрудни и той ми помогна, като го разкопча и свали; станах, за да сваля и аз своите дънки и отново започнахме да се целуваме. Вървяхме назад, едната ръка на Хари се намираше върху бедрото ми, а другата – зад ухото. Спънах се в краката му и паднахме на леглото; отново бях върху него – върху торса му, а той целуваше шията ми. Смучейки, облизвайки.
Свали сутиена ми, а аз – боксерките му. След малко и бикините ми бяха изхвърлени някъде настрани, а Хари ме повдигна нагоре и усетих как навлиза в мен, когато ме смъкваше; докато се движех, Хари ме прегърна, държейки ме силно, докато се повдигаше, за да срещне бедрата ни.Чувството да ме държи в ръцете си, докато правим любов бе не просто невероятно, но и неописуемо. Красиво. Целуваше ме през цялото време, а телата ни се движеха в красив синхрон.
-Не мога, не искам да те изгубя. – шептеше, докато устните ми се намираха на врата му. –Близо съм, малката.
Сложи ръцете си на гърба ми, докато забързах темпото; ръката му се озова до моята, преплитайки пръстите ни – малък жест, който ме праща в небесата.
Усетих как стомахът ми се затяга, докато красиви шепоти излизаха от устата на Хари; след секунди и двамата потръпнахме, отпускайки се на леглото.
-Радвам се, че се върна. – казах след дълго мълчание.
-Аз също. –главата ми бе върху гърдите му и можех да чуя ритъма на сърцето му.
Пръста ми проследяваше очертанията на сърцето на рамото му, на птичката върху гърдите му и малкото „Л" зад сърцето.
Какво?
Това е ново.
-„Л"?
-Хм?
-„Л". Татуса. Нов е.
-Аз.. Да. Нов е.
-Глупак! – изсмях се. –Каза, че имаш достатъчно и няма да си правиш!
И той се засмя.
-Излъгах. –каза.
-Идиот. –изпуфтях. –Толкова си клиширан. –засмях се.
-Не се оплакваше преди малко. –руменина изби по лицето ми и скрих главата си зад шията на Хари, все още кикотейки се. –Ела тук, срамежливке. – и ме целуна по носа. И по бузата. И целуна устните ми; и шията, и ключицата..
След малко повторихме по-ранните си действия и за втори път и двамата потръпнахме, отпускайки се един до друг.
***
На другия ден трябваше да ходя на преглед при д-р Грийн.
Тя ми съобщи новини, които буквално щяха да разтресат моя и живота на Хари.
-Новата терапия за левкемията е технологична проява на сила – научен екип генетично модифицирал Т клетки от всеки пациент, които да са насочени срещу раковите В клетки. Тези Т клетки използват нещо, наречено „химерно антиген рецептор" – CAR, който рецептор е проектиран така, че да самия той да се свързва към специфичен протеин, наречен „CD19",който стърчи от повърхността на раковите клетки В.
-Какво точно означава това, д-р Грийн?
-Това, Лилиана, означава, че ракът ти може да изчезне за седмици. Решението е твое, но запомни: няма 100% гаранция, че операцията ще е успешна. 

Песента отгоре е песента, която Лилиана пее и Хари свири; относно новината, която доктора на Лилиана й поднесе.. какво мислите, че ще стане? Дали Лил ще направи операцията? Дали ако я направи, тя ще е успешна? Как ли ще реагира Хари?

Оставете мненията си в коментарите, благодаря ви за четенето хх обичам ви -author's note