The end of the beginning

8.In which promises of eternal love are told

-Обичам те, мъниче.

-Обичам те, татко.

-Трябваше да ме послушаш. Защо не си взе лекарствата?

-Бях забравила. Съжалявам.

-Не, аз съжалявам.Но моля те, другия път не ги забравяй. И не се бавете много.

-Татко, Хари иска да остане. Нека остане.

Острия поглед на татко се впи в зелените, сега тъжни очи на Хари. Мистериозното ми момче леко се усмихна на татко, нервно, и после погледна към мен. Тъжно.

Татко излезе от стаята, оставяйки ни сами.

Хари моментално хвана ръката ми. Без да казва нищо. Погледнах бистрите му очи. В тях нямаше съжаление – радвам се, за което; но нямаше и страстта, която бе в очите му, като ме погледнеше. Имаше нещо, което не можех да разчета. Моето мистериозно момче.

-Попей ми. – казах.

- Сега?

- Сега.

- Нямам китара.

- Точно до гардероба.

Стана, за да вземе китарата и седна отново на стола срещу леглото ми. И започна да пее най-красивата песен, която съм чувала.

Settle down with me

Cover me up

Cuddle me in

Lie down with me

And hold me in your arms

- Пей с мен.

And your heart's against my chest, your lips pressed to my neck

I'm falling for your eyes, but they don't know me yet

And with a feeling I'll forget, I'm in love now

Изпях.

Kiss me like you wanna be loved

You wanna be loved

You wanna be loved

This feels like falling in love

Falling in love

We're falling in love

Изпяхме заедно.

Но само това. Другото не ни трябваше.

Хари остави китарата на стола и се качи на леглото при мен.

Хиляди емоции бяха във въздуха; летяха около нас. Знаех, че ще остане с мен до края. Знаех, че няма да му позволя. Исках да остане с мен до края, но да не е края. Исках да си създадем свят, в който това, което изпяхме да е реалността. Исках в този свят да пеем постоянно. Да се измъкваме от вкъщи. Да се промъква, за да заспим заедно, сгушени. Да ме целува и опиянява с устните, ръцете, очите си. Да си говорим. Да живеем.