Скъпа Елинор

Епизод 1 " Нямам сили за това, не разбираш ли. "

-Стига вече, Луи! Уморена съм! Уморена съм от лъжите ти, не разбираш ли. - крещеше Елинор срещу лицето му.

-За какво, по дяволите, говориш, Ел? Какво ти става? Прибирам се,скапан съм, а ти вместо да ме посрещнеш, не знам, като нормална съпруга, ми крещиш. - размахваше ръце пред себе си Луи.

-Недей, недей да се преструваш! Не съм глупава, мамка му.Мислиш, че не знам ли? -по лицето й се стекоха сълзи.- Видях снимките, Луи. Видях шибаните ти снимки с Моли.

Той отвори уста, за да каже нещо, но се спря и наведе виновно глава.

-Кога мислеше да ми кажеш? Мм? На теб говоря. Отговори ми! - яда се надигаше в нея.

-Не е каквото си мислиш, кълна се. Беше само веднъж, беше маловажно.

-Маловажно? - тя се засмя, а в следващия момент грабна вазата от масата и я захвърли срещу съпруга си.-Шегуваш ли се с мен, копеле нещастно. Това ли заслужавам?

-Ел, моля те, успокой се. Беше мимолетно. Можем да го преодолеем. Обичам те, ти ме обичаш, минали сме през толкова много заедно. Ще се справим.

Елинор го гледаше невярващо и с омраза.

-Да го преодолеем? Ти сериозно ли? През какво сме минали? Аз преминах, ясно, не ти. Ти стоеше отстрани и се наслаждаваше на славата си, а аз страдах. Аз се отказах от живота си, за да бъда до теб. Аз се отказах от кариерата си, за да имаме повече време заедно. Аз те чаках със седмици да освободиш натоварения си график. И сега аз те чакам да се прибереш, а дори и малкото време,през което си вкъщи ти не ми обръщаш внимание. - крещеше, стиснала юмруци.

-Не е така. Не изкарвай мен виновен.Тоест, да виновен съм, но знаеш, че те обичам. Правя всичко възможно. Трудно е, Ел. Разбери ме, моля те.

-Не е в това проблема. Просто...просто вече съм изтощена. Нямам сили за това, не разбираш ли. Прекалено много е за мен. - седна на канапето и зарови лице в шепите си.

-Съжалявам, миличка. Заклевам се, че ще се старая повече от сега нататък. Само ми прости.- клекна пред нея и и постави ръце на бедрата й.- Хей, чуваш ли ме? -обхвана лицето й с ръце и повдигна главата й, така че да вижда очите й.

Тези лешникови очи,които той обожаваше, сега бяха подути и зачервени. Мразеше се, мразеше се, че й причинява това.

-Не! Не мога! Това беше,Луи! Изчерпана съм! Изнасям се! -отблъсна го и се изправи, тръгвайки към спалнята им.

-Какво? Не,Ел! Не можеш да го направиш! Само заради една грешка. Тя не значеше нищо за мен. - очите му се насълзиха и той тръгна след тъмнокоската.

Тя се обърна към него, озовавайки се лице в лице.

-Не разбираш,нали? Това беше последната капка. Това беше краят. Не се опитвай да ме спреш. -влезе в спалнята, заключвайки след себе си.

-Ел, отвори врата! Елинор! Мамка му,отвори шибаната врата! - блъскаше по врата с юмруци.- Няма да си тръгнеш, Елинор.Ти си моя съпруга и няма да ме напуснеш. Няма да го позволя.

/Така,значи, това е първата глава от историята ми. Умишлено я направих по кратка, за да разбера какво мислите. Таааа....Не се стеснявайте, а изразете мнението си. Ако сте като мен и Ви мързи да коментирате, достатъчно е просто да гласувате за главата. :D /