Скъпа Елинор

Епизод 19 "Няма да има развод!"

/ Гледната точка на Луи/

Ужасна светлина навлизаше през прозореца ми и ме удряше право в лицето. Мамка му!

Протегнах се мързеливо и разтърках очите си в опит да се разсъня. Не стана! Е, опитах. И утре е ден. Лека нощ! Мушнах се още по плътно под завивката, но очевидно нямах огромен късмет и някой влезе в стаята ми.

-Добро утро, скъпи! – Момент! Не познавам този глас. Изправих се и пред мен се показа русоляво момиче, облечено с моя тениска. WTF!?

-Коя си ти? – повдигнах вежди, очаквайки отговора й.

-Аз съм Шарлот! Запознахме се снощи! – Боже мой! Тя Шарлот ли каза? Това е толкова извратено. Спал съм с момиче, което носи същото име като сестра ми. Мисля, че ще повърна. –Направих закуска. Нека закусим заедно и след това си тръгвам. Става ли? –Е, поне нямаше да се налага да я гоня след това. Съгласих се и я последвах.

Вече закусил обилно, се изпънах назад в стола.

-Само не разбирам, как така цял куфар с твои дрехи се е озовал в хола ми?

-Днес ми е полета за Сан Франциско. Снощи в бара беше пиян и ми предложи да остана при теб. – замръзнах. Колко пиян съм бил, по дяволите? Видяла уплашеното ми изражение, Шарлот се засмя.- Спокойно! Не съм толкова глупава. Беше толкова пиян, че едва стоеше на краката си . Цяла нощ ми говореше за някаква Елинор. Не се случи нещо между нас снощи, честна дума. Ти не поиска. А за тениската, просто не си нося само официални дрехи. Съжалявам за нахалството. – Боже, благодаря ти! Нищо не съм правил снощи! Поне веднъж съм се държал на положение. Чакай, това беше прибързано. Бил съм пиян, не знам колко съм се изложил.

-Много ли се изложих? –Шарлот се изкикоти и стана, запътвайки се на някъде . Последвах я, поне заслужаваше да я изпратя като нормалните хора. Все още бяхме почти без никакви дрехи, когато влетяхме в хола. Гледката там ме шокира изцяло. Краката ми изтръпнаха, а сърцето ми се покачи в гърлото. Елинор. Елинор в къщата ми. Нашата къща. А аз само по долнище и с някаква мацка, облечена с тениската ми. Прецаках се сам.

-Ел? Ка-какво правиш тук? – едва смотолевих. По-тъп въпрос не можа ли да измислиш, а Томлинсън?

-Аз..аам..такова..дойдох, за да..си взема някои вещи. Мислех, че си на..че няма да си.. тук.- инстинктивно стиснах юмруци, игнорирайки желанието си да се развикам. Но не на Елинор. На себе си.