Скъпа Елинор

Епизод 14 "Знаеш, че никога не бих те изоставила."

Така, имам изключително важен въпрос към вас!!!

След като приключа тази история обмислям да започна фентъзи или отново някой фенфикшън .

Ако искате да е второто се чувствайте свободни да напишете с кого искате да е ;) Така де, стига съм ви занимавала... Приятно четене !!!

-Мисля, че сме готови вече. –обърна се към приятелката си Даниел. Тъкмо бяха приключили с опаковането на вещите си и всеки момент чакаха хамалите да дойдат, да вземат кашоните и да ги занесат на летището. Бяха изминали няколко дни от „случката". Лиам не спираше да звъни на Дани, която от своя страна не си правеше дори труда да му вдигне. Елинор се опитваше да не мисли за Луи, но не се получаваше особено. Бяха резервирали билети за полета вечерта. А на сутринта вече щяха да са в Англия. Бяха наели апартамент в центъра на Лондон, наема не беше много висок, което устройваше и двете.

-Да!- Елинор запечата последният кашон със скоч и се просна на канапето. Даниел тъкмо я последва, когато на вратата се позвъни. – Сигурно са работниците.-и двете се изправиха.

/Няколко часа по-късно/

-Гладна съм!-оплака се Ел.

-Гади ми се!- Последва я Даниел, след което двете се засмяха.

Елинор погали вече едва личащото си коремче. Погледна съседката си по седалка и й се усмихна сковано.

-Още малко и сме си вкъщи. Мислиш ли, че ще се справим?

-Разбира се! Не ни трябват нито Луи, нито Лиам.След 3 дни е Коледа и ще си прекараме страхотно.

-След два дни е рожденият му ден.-Даниел наклони глава, гледайки укорително приятелката си.

-Спри да мислиш за него!

-Ти спря ли да мислиш за Лиам?

-Никога не бих могла да спра.

-С какво мислиш съм по-различна аз?

Даниел й се усмихна искрено и подпря глава на рамото й. След няколко минути мълчание, стюардесата мина покрай тях, питайки ги дали са гладни.

-Боже, мислех че никога няма да попитате.-оплака се Елинор, поемайки таблата с вечерята си.

------------------------------------------------------------------------------------------------

Луи стоеше на дивана и въртеше телефона си в ръка. Опитваше се да подтисне желанието да звънне на съпругата си. „ НЕ! Дори не си го помисляй. Тя те излъга, измами те. Не заслужава да се интересуваш за нея." Лиам седна до него и прокара ръце през лицето си, опитвайки се да се разсъни.