Скъпа Елинор

Епилог

-ДАНИЕЛ, НЕДЕЙ !

При звука на писъка Елинор завъртя глава и проследи с поглед сочещия пръст на Марта. После изтича покрай Хари и Зейн по плажа, разбутвайки малката негодуваща тълпа, и се хвърли към вълните.

-Опитва се да избяга. – извика, тичайки на Луи, който за секунда я бе изпреварил.

-Казах ти, че няма да издържи сватбата, без да се опита да се измъкне.

Той нагази панически във водата, съсипвайки кожените си обувки, без да мисли за костюма от „Армани", накиснат до колене. Протегна се и хвана двегодишната си дъщеричка точно в момента, когато се гмурна под повърхността. Като я вдигна от водата, той я притисна до гърдите си и се насочи обратно към брега. Тя се разпищя и зарита, недоволна, че я измъкват от вълните, а от брега, обсипан с цветя, се чуваше смехът на Елинор - смееше се, защото бе научила Даниел да плува и се гордееше с безстрашието на дъщеря им. Марта тръгна към тях с протегнати ръце.

-Ах, ти, какво си ми смело момиченце! – изгука тя.

Даниел се разпищя още по-силно и се опита да се прехвърли през рамото му и да се върне във водата.

-Не я окуражавай. –Луи извади носната си кърпичка, за да избърше изпотеното си лице, но осъзна, че тя е подгизнала от морската вода.

-Разбира се, че ще я окуражаваме.-каза Марта.-Тя сега се учи да си избира път, и като нейни водачи, ние трябва да й помогнем да не се страхува.

-Може би е по-добре да го избира някъде по-далеч от водата.-изкоментира Хари.

Когато чу гласа му, Даниел изведнъж спря да пищи. Главичката я се завъртя, сините й очички се спряха върху Хари и тя с доволно гукане протегна ръчички към него.

-Не.- Хари отстъпи назад, като се отбраняваше от Даниел, която бърбореше от радост, че вижда чичо си.-Не,не.

-Не ти трябва Хари, миличка. Нали аз съм тук? – Луи я притисна по-силно към гърдите си и целуна челото й. Даниел обаче поклати глава отрицателно и отново се протегна към Хари.

-О, боже. Хайде, дай ми я. –Хари взе детето, от което продължаваше да се стича вода, и го вдигна на разстояние от черния си смокинг. Даниел го дари с голяма, едно-зъба усмивка. –Да, да, знам. Обичаш много чичо Хари. – гушна я, след което я поведе отново към мястото на сватбата.