Скъпа Елинор

Епизод 6 "Здравейте, момичета!"

-Лиам!..Здравей! -къдрокоската се усмихна едва-едва, гледайки навсякъде, но не и в момчето срещу нея.Сърцето й биеше толкова силно, че за момент се уплаши да не би Лиам да го чуе.

-Дани! Аз..такова..радвам се да те видя!

-Да! Знам..тоест не..не знам.Искам да кажа, че и аз се радвам да те видя.Колко време мина? Почти две години! Боже! -изговаряше думите толкова бързо, че едва сама се разбираше.

-Дам! Та какво става с теб?

-Ами нищо кой знае колко интересно, че да те занимавам и да взимам от времето ти?

-Знаеш, че не е така. Винаги ме е интересувало всичко свързано с теб.- секунди по-късно осъзнал какво е казал и засрамен от объркания поглед на красавицата пред себе си, Лиам се почеса зад врата и се усмихна нервно.- Искам да кажа, че ме интересува, дори и след като вече не сме толкова близки като преди.

-Близки? -попита изненадано Даниел и се усмихна искрено на притесненото момче пред себе си.

-Неудобно е. Просто не знам какво да ти кажа след цялото това време. Съжалявам, сигурно изглеждам глупаво.

-Не, не.Всичко е наред.Мина доста време.Всичко е забравено, продължили сме напред.

-Да. Та наистина ли живееш вече тук?

-Ами да, преместих се преди повече от година. Ами ти какво правиш тук? Сам ли си?-попита, надявайки се да не прозвучи подозрително.

-По работа.Тук съм с Лл..сам, сам съм тук.

-Ка..-беше прекъсната от звънящия си телефон.-Ще ме извиниш ли?-след като получи едва доловимо кимане от страна на събеседника си, се обърна с гръб към него. -До някога минути се връщам... Да знам, че си гладна... За Бога, сега се прибирам.- след което затвори и се обърна към Лиам.-Аз, такова, трябва да вървя, късно е.

-Оуу, да, да разбира се. Радвам се, че се видяхме, Дани!

-Да, аз също. Лека нощ, Лиам!-усмихна се искрено, заглеждайки се в топлия и тъмен поглед на тъмнокосия.

-Лека нощ! -показвайки перфектните си зъби и красива усмивка Лиам едва ли можеше да забележи какво беше причинил на Даниел,чийто колене се размекнаха като желе,а сърцето й падна в краката. Веднага щом се отдалечи къдрокоската се облегна на стената, вдигна глава и въздиша шумно.