Скъпа Елинор

Епизод 4 "Липсваш ми,Ели!"

-Луи, скъпи, къде е Елинор? - майка му, стояща пред него на канапето, го гледаше с милите си очи пълни със загриженост и той не успя да продължи да се взира в тях. Сведе поглед към пода и едва промърмори.

-Отиде при майка си за няколко дни.

-Това е хубаво. Нуждае се от почивка.

-Да.-отговори Луи кратко, наблюдавайки все още килима с огромен интерес.

-Миличък, не мислите ли вече за деца, врем..- беше прекъсната от ахването на съпруга си, след разлятото питие от Марта върху панталоните му.

-Ужасно съжалявам, господин Томлинсън! Много съм непохватна!

-Няма нищо, Марта! Не се притеснявай!- засмя се той, опитвайки се да разведри обстановката.

-Аз отивам да си лягам. Уморен съм много.-Луи стана, запътвайки се към стаята си.

-Луи Томлинсън, това е ужасно невъзпитано!-възкликна майка му, а по лицето й се четеше объркване.Но синът й нито спря, нито направи знак, че я е чул.

-Извинете го, напоследък се претоварва, а и Ел му липсва.-усмихна се нервно Марта.

-Да.Сигурно е това.

С влизането си в стаята се просна на леглото, придърпвайки бялата възглавница към себе си и вдишвайки аромата й. „Липсваш ми,Ели!". Следващите няколко часа пропиля в самообвинения, докато накрая не се умори и заспа дълбоко с мисли за съпругата си.

--------------------------------------------------------------------------------------------------------------------

-ДАНИИ!

-Защо викаш? Точно до теб съм, за Бога!

-Оуу!- Засмя се приятелката й. -Извинявай!

-Е, какво има?- подкани я Даниел.

-Оо да! Мислех си, нали знаеш колко много те обичам и..

-Искаш да ти сготвя, нали?

-Моля те!- 24-каратова усмивка озари лицето на Елинор, надявайки се молбата й да бъде изпълнена.

-Уффф! - изпуфтя Дани и се запъти към кухнята.-Обичам те, но откакто си дошла не си спряла да ядеш. Почти никаква храна не остана.

-И аз те обичам! - засмя се тъмнокоската и се излегна на дивана.

/ Два часа по-късно/