-Луи, скъпи, къде е Елинор? - майка му, стояща пред него на канапето, го гледаше с милите си очи пълни със загриженост и той не успя да продължи да се взира в тях. Сведе поглед към пода и едва промърмори.
-Отиде при майка си за няколко дни.
-Това е хубаво. Нуждае се от почивка.
-Да.-отговори Луи кратко, наблюдавайки все още килима с огромен интерес.
-Миличък, не мислите ли вече за деца, врем..- беше прекъсната от ахването на съпруга си, след разлятото питие от Марта върху панталоните му.
-Ужасно съжалявам, господин Томлинсън! Много съм непохватна!
-Няма нищо, Марта! Не се притеснявай!- засмя се той, опитвайки се да разведри обстановката.
-Аз отивам да си лягам. Уморен съм много.-Луи стана, запътвайки се към стаята си.
-Луи Томлинсън, това е ужасно невъзпитано!-възкликна майка му, а по лицето й се четеше объркване.Но синът й нито спря, нито направи знак, че я е чул.
-Извинете го, напоследък се претоварва, а и Ел му липсва.-усмихна се нервно Марта.
-Да.Сигурно е това.
С влизането си в стаята се просна на леглото, придърпвайки бялата възглавница към себе си и вдишвайки аромата й. „Липсваш ми,Ели!". Следващите няколко часа пропиля в самообвинения, докато накрая не се умори и заспа дълбоко с мисли за съпругата си.
--------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
-ДАНИИ!
-Защо викаш? Точно до теб съм, за Бога!
-Оуу!- Засмя се приятелката й. -Извинявай!
-Е, какво има?- подкани я Даниел.
-Оо да! Мислех си, нали знаеш колко много те обичам и..
-Искаш да ти сготвя, нали?
-Моля те!- 24-каратова усмивка озари лицето на Елинор, надявайки се молбата й да бъде изпълнена.
-Уффф! - изпуфтя Дани и се запъти към кухнята.-Обичам те, но откакто си дошла не си спряла да ядеш. Почти никаква храна не остана.
-И аз те обичам! - засмя се тъмнокоската и се излегна на дивана.
/ Два часа по-късно/
ESTÁS LEYENDO
Скъпа Елинор
Fanfic"Никой не може да каже, какво точно те превръща в друг човек. Никой не може да опише с думи онзи тъжен и самотен период от живота ти, прекаран в ада. Няма рецепти как да се промениш. Просто оцеляваш. Или умираш." Стивън Кинг "Сблъсък" Знаете ли чув...