Скъпа Елинор

Епизод 3 "Мразя живота си."

Проклетите слънчеви лъчи сякаш изгаряха очите ми, мамка му. Мразя живота си. Трябваше да си легна по-рано снощи. Постоях още малко в отвратителното си легло, което също мразех и се изправих. Стъпих на дразнещо белия килим и се запътих към банята. Студен душ! ДА, това ми трябваше. Образът ми в огледалото беше „невероятен", о да, мразех и шибаното огледало. Студените струи вода сякаш ме съвзеха. Само по халат се отправих към кухнята, за да си направя кафе. Тъкмо отпивах от горчивото кафе, което ме удари чак в петите, когато на вратата се позвъня. Изправих се недоволно, отправяйки се към вратата. Гледката ме изненада наистина, може би това бе последния човек, който очаквах.

-Ел ??

-Дани... Здравей!

-----------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------

-Луи, изгаси този телефон, моля те!! -запротестира червенокоската под завивките. Момчето до нея се размърда, обръщайки се към звънящия телефон.

- Томлинсън, кога мислиш да си довлечеш задника в офиса ми?

-Пол, колко е часа, за Бога ?

- Не ми пука, искам те пред бюрото си до половин час.- изкрещя ядосано и прекъсна връзката.

-Ъъъъххх. - изръмжа недоволно Луи, мятайки телефона на пода. Мястото до него се размърда и усети две ръце да го обгръщат.

-Скъпи, какво искаш да правим днес?

-За теб не знам, но аз отивам в банята. Като се върна да те няма.

Избута я от себе си и се отправи към банята. Водата го обливаше, а в главата му плуваха хиляди мисли. Два дни. Два дни без Елинор, а той вече не намираше смисъл да става от леглото си сутрин. Прекара вечерта си в някакъв бар, не си спомняше как се е прибрал, а още повече кое бе момичето до него. „Мамка му, Ел. Къде си?" Още същия ден, в който тя си тръгна, Луи се опита да я намери. От банката казаха, че никоя от кредитните й карти не е използвана наскоро. От летището пък отказаха да дадат информация за закупения билет от името на Елинор Томлинсън. Било политика на компанията. Да бе да, шибани тъпанари. Излезе от банята, препъвайки се в кошчето и разсипвайки съдържанието му. „Марта ще почисти."

--------------------------------------------------------------------------------------------------------------

Седеше на удобното канапе в офиса на Пол и се опитваше да пренебрегне факта, че пет чифта очи са насочени към него, изучавайки го.