Скъпа Елинор

Епизод 7 "Не е среща!"

Даниел с треперещи ръце и затаен дъх блъсна вратата в лицето на тъмнокосия.

-Защо го направи? - Елинор протегна ръце към приятелката си, опитвайки се да я разбере.

-Не знам. Паникьосах се.- Момчето отсреща отново почука на вратата им, с намерението да не си тръгне докато не го пуснат вътре. Елинор протегна ръка към бравата, докато в същото време се опитваше да избута Даниел от пътя си.-НЕ, недей! Не отваряй!

-Защо? Какво ти става? Аз се крия, не ти, забрави ли?

-Ам, такова, какво ще му каже..- беше прекъсната от повторното почукване на врата. -Помисли! Ако не му отворим, ще си тръгне.

-Да и следващия път ще доведе Луи. Мръдни се! -избута къдрокоската от пътя си и отвори вратата, разкривайки красавеца пред отвратителната им входна врата.

-Този път ще ме пуснете ли или пак ще ми затворите вратата под носа.- запита леко изнервено Лиам, отправяйки поглед първо към Елинор, а след това към Даниел.

-Извини приятелката ми! -отговори Ел, поглеждайки сърдито към Дани.-Влизай! Има доста да говорим!

-Нямаш си и на представа колко! - засмя се искрено Лиам.

--------------------------------------------------------------------------------------------

-Какво искаш да кажеш, че не го намираш! Платих ти, мамка му, не ме прецаквай! Ти си последната ми надежда! Ок..да ок, разбрах! Звънни,когато откриеш нещо! -Луи затвори телефона и зарови лице в шепите си. Фил не бе открил нищо, а щом той не бе способен да му помогне, то тогава кой можеше. Оставаше му само да чака. „Губя търпение, Ел!"

------------------------------------------------------------

-Еее, как я карате?

-Скучно. Вие? Тоест, ти, ти как я караш?- Елинор стоеше точно пред Лиам и се опитваше да задържи погледа си в него.

-Аз съм добре. Други не чак толкова.

-Радвам се. Искам да кажа за теб се радвам, за другите не чак...

-Ооо, за Бога! Спрете! Достатъчно е изнервящо и без този глупав опит за разговор.

-Тя е права,Ел. Не съм дошъл, за да правя проблеми.

-Как откри къде живея?-обади се Даниел.