Скъпа Елинор

Епизод 22 "Моля те, Луи, не ме изоставяй."

Слънчевите лъчи нежно галеха лицето ми, а пръстите ми бяха преплетени с неговите. Ръцете ни си пасваха идеално.
Излежавахме са на тревата със затворени очи. Слънцето печеше адски приятно и се наслаждавахме на всяка секунда. Обърнах се към него и започнах да изучавам прекрасното му лице. Толкова много го обичах. Беше перфектен за мен.

-Зяпаш ме.-все още бе със затворени очи, но усмивката му ме накара да се засрамя.Обърнах се на другата страна, опитвайки се да скрия порозовелите си бузи. Звънливия му смях се разнесе на всякъде около нас.- Не съм казал да спираш, приятно е да знам, че се любуваш на изумителното ми лице. -Усетих ръката му да обгръща корема ми, което ме накара да се обърна с лице към него. Сините му очи ме омайваха дори и след всичките тези години заедно. ОБИЧАХ ГО. -Очарователна си, когато се срамуваш. - целуна челото ми, при което затворих очи от удоволствие. Тези сладки и невинни целувки са ми любими. -Обичам те, бебчо!

-Обичам те, Луи! - докоснах лицето му с длан, след което го притеглих към себе си и го целунах. Устните му бяха невероятно меки и топли. Караха ме да иска още и още.

-Ще се върнеш ли при мен? -попита ме, след като се отдели от мен.Но аз бях тук..Отворих уста, за да му отговоря, но от някъде долетя гласа на Даниел.

-Ели!?

Огледах се да видя, къде е, но тук нямаше никой друг освен мен и Луи. Отново се обърнах към него, бе намръщен и бавно се отдалечаваше от мен.

-Ели, миличка, събуди се.

Протегнах ръка, за да го спра, но той бе твърде далеч. Тялото ми потрепери и някой ме извади от съня ми. Искаше ми се да се разкрещя. Исках да се върна при Луи.

Отворих очи, но заслепяващата светлина от флуоресцентната лампа ме накара да ги затворя отново. Ръката ме болеше.

-Госпожо Томлинсън, как се чувствате? - опипах внимателно абоката на лявата си ръка, от който очевидно идваше болката.

-Какво? Какво става? - намирах се в болнична стая, а около леглото ми се бяха наредили Даниел, Лиам и някакъв лекар, който ми се усмихваше като малко дете, на което току-що съм дала бонбон.

- Припаднали сте по-рано днес. Успяхме да спрем кървенето, но все още има опасност да започне отново. Трябва да си почивате, да сте спокойна и да се грижите за себе си. Бебетата ви са добре и всичко с вас е наред. - изписа ми няколко вида лекарства и витамини, след което излезе.