Скъпа Елинор

Епизод 24 "If I could fly"

/Гледната точка на Луи/

Отворих бавно очите си, но веднага след това съжалих. Главата ме болеше ужасно. Единствената светлина в стаята идваше от коридора. Ръката ми бе изтръпнала и се опитах да я вдигна, но нещо сякаш я държеше. Погледнах към нея и очите ми се разшириха, а сърцето прескочи няколко удара. Елинор. Веждите ми се събраха и се намръщих леко. Така.. добре. Има два варианта. Първо, мъртъв съм и се намирам в рая. Или още по-лошо - халюцинирам. Изгарях от желание да я докосна, дори и наистина да се окаже, че е само халюцинация. Подвоумих се, но топлата ръка, която държеше моята определено бе истинска.На устните ми разцъфна широка усмивка. Леко повдигнах ръка и нежно я погалих по бузата. Елинор се размърда - потърка нос в сплетените ни ръце, а после бавно отвори очи. Погледа й срещна моя, усмихна ми се, след което отново затвори очи. Миг след това, очевидно осъзнала че съм буден- се хвърли на врата ми, като ме притисна в задушаваща прегръдка. Целуна ме по челото, от което дъхът ми секна. От очите й бързо потекоха сълзи и изтръпнах целия. Забравих за цялата болка. Опитах се да махна неудобната маска от лицето си, но не успях. Накрая се отказах. Не усетих кога стана от леглото и тръгна към вратата.

- Ще извикам лекар!- Недей! Имам нужда само от теб.С огромни усилия успях да проговоря.

-Е-ели! –Боже, чак пръстите на краката ме боляха от говоренето. – Моля те, остани с мен! – цялото й тяло се напрегна. Запристъпи към мен бавно, а с всяка нейна стъпка, сърцето ми забързваше. Още малко и щеше да се пръсне. Спря точно пред леглото ми и ме погледна уплашено. Опитах отново да премахна маската. Ръката й ме спря, след което внимателно повдигна пластмасата от носа ми и го махна окончателно. Все още плачеше и сърцето ми се късаше.-Моля те, недей. Добре съм. -отново се покачи на леглото, но не посмя да се приближа прекалено близо. -Близнаци казваш? -очите й се разшириха, при което не успях да сдържа смеха си. Не ме съдете. Не съм виновен, че чувах всичко. Господ ми е свидетел, че се опитах да се събудя, но не успях. Новопоявилата й се усмивка ме зарадва толкова много, че не се сдържах и хванах ръката й. Целунах дланта й, след което я допрях до бузата си. Имах нужда да усетя, че наистина е до мен.

- Ако ти се беше случило нещо, никога нямаше да си го простя. Толкова много те обичам.