Скъпа Елинор

Епизод 17 "Какво направи, Луи?"

/ Гледната точка На Даниел/

Бях се барикадирала в кухнята и проучвах съдържанието на хладилника. Бременната ми съквартирантка беше гладна отново и се предполагаше, че трябва да й сготвя. От снощи не бяхме мигнали. Ели се чувстваше доста зле и бях до нея през цялото време. Сутринта бяхме в болницата, но от там ни успокоиха, че с бебетата всичко е наред. Било нормален симптом на бременността. В следващия момент Елинор взе папката от ръцете на доктора и го замери с думите да си завре симптомите в задника. Измъкнах я възможно най-бързо от кабинета с оправданието, че и това е нормален симптом на бременността. Разбира се, след това му пожелах Весела Коледа. Сега отново се беше затворила в стаята си. Бях сигурна, че е разстроена заради молбата за развод, но отричаше.Шибаното копеле точно днес намери да изпрати шибаните си документи. Шибан задник! На вратата се позвъни и изтичах да отворя. Лиам! Усмихнах се и го прегърнах. Вдигна ме, колкото да съм на нивото на лицето му.

-Весела Коледа, миличка! –целунах го, като захапах съвсем леко долната му устна.

-Весела Коледа, татенце!

-Ммм, този прякор ми харесва. – пусна ме на земята и тръгна след мен към кухнята. Тъкмо влизах, когато водата на котлона кипна. Пресегнах се да изместя тенджерата от там, но Лиам реши да се прави на кавалер и ми се притече на помощ.

-Дай на мен! –пресегна се, опитвайки се да ме избута.

-Няма нужда! Мога и сама.

-Не, дай на мен.

-За Бога, махни..-отпуснах хватката си и съдът се плъзна към Лиам, разливайки се по него. За щастие аз не бях засегната, но кавалерът пред мен крещеше.

-Боже мой! Боли! Имам чувствата, кожата ми пада!

-Сваляй дрехите бързо! – след секунди останал само по боксерки и с ръце под струята на мивката, най-накрая замлъкна.Елинор влетя уплашена при нас, но при вида на наистина странната гледка, сякаш си глътна езика. Отвори устата си, но веднага след това я затвори.

-Не питай. Стой при него, аз отивам да му донеса дрехи, трябва да отидем до болницата.

/Няколко часа по-късно/

Намирахме се в спешното. Смъртоносно раненият лежеше на болничното легло, а аз стоях до него. Бяха засегнати само ръцете му и нямаше да може да ги използва няколко дни. Сестрата ги намаза с някакъв мехлем, след което ги превърза. Чакахме Елинор да оправи документите и да си вървим.