Скъпа Елинор

Епизод 15 "Призовка?"

/Гледната точка на Даниел/

Тъкмо се качих в колата, когато се сетих, че забравих да запиша час на Елинор за другата седмица. Излязох от колата, когато някой ме сграбчи за ръката и завъртя към себе си. Застанах лице в лице с не кой да е, а самият Лиам Пейн. Опитах се да се освободя от хватката му, но без успех.

-Дори не си го помисляй, Пийзър! Няма да ти позволя да се отървеш от детето ми. –изсъска в лицето ми и започна да ме тегли на някъде.

-Какво? Не, чакай, Лиам. Нека ти обясня.

-Не искам нищо да ми обясняваш.- продължаваше да ме дърпа. Извади ключовете си от джоба и натисна копчето за алармата на колата, при което тя изпиюка.

-О, не, не, не. Никъде няма да ме водиш. –с огромен късмет се откъснах и затичах към колата си. За жалост на половината път към нея Лиам ме сграбчи за кръста, обърна ме към себе си и ме вдигна на раменете си. Лицето ми гледаше право в земята, от което ми прилоша. Чух да отваря вратата на колата и след секунда ме сложи на предната седалка.

-Какво ти става, по дяволите? –изкрещях.

-Идваш с мен! Няма да ти позволя да махнеш бебето ми. –протегна ръка и издърпа колана ми, след което го закопча. –За твое добро е да не се опитваш да бягаш. – усмихна ми се самодоволно и затвори вратата. Гледах го гневно как заобикаля и сяда на шофьорското място.Пътувахме доста време, на няколко пъти се опита да ме заговори, но не му обърнах абсолютно никакво внимание. Спряхме пред къщата му и се запътихме към входната врата. С влизането се запътих към банята и заключих след себе си. Седнах на тоалетната чиния и се разплаках. Циврих с глас най-малко 15 минути. Дори и аз не знам защо го правех. Може би от яд, за дето ме доведе тук насила. Чух бравата на вратата да се завъртва и на прага се показа похитителят ми. Нали бях заключила? Сякаш прочел мислите ми, вдигна ръката си, показвайки ми ключ.

-Имам резервен за всяка врата в къщата. –усмихна ми се и се приближи.

-Не се и съмнявам. – казах заеквайки, докато все още плачех. Клекна пред мен и обхвана лицето ми.

-Обичам те! Искам това бебе. Знам, че отскоро сме заедно, но го искам. Прости ми, че бях глупак и те предадох. –разревах се още повече. Вдигнах чантата си от скута и го замерих, но сякаш дори не го докоснах. Остана на мястото си и продължи да ме гледа.