Скъпа Елинор

Епизод 23 "Моля те, остани с мен!"

Очите ми бяха затворени, а сълзите все още се стичаха по лицето ми. Стисках одеялото така, сякаш от това щяха да изчезнат всичките проблеми и болка. Чух вратата да се отваря и побързах да изтрия сълзите си. Обърнах се и съзрях Джоана, притеснено стояща  насред стаята.Усмихнах й се бегло и се изправих едва-едва, все още усещах дискомфорт. 

-Аз ще си вървя. Ако забележат, че ме няма в стаята, ще си имам проблеми.-след като ми кимна в знак на разбиране, се запътих към вратата.

-Не съм глупава, Елинор. -гласът й ме спря, но не посмях да се обърна.- Луи криеше с огромни усилия драмата между вас, но никой не е сляп. Не знам какво се е случило, но той вече не  е онова мило и забавно момче, което отгледах. Без теб той просто..не е Луи. Знам, че ще направиш правилния избор и мога само да се надявам да избереш сина ми.-дланта ми се уви още по-силно около металната стойка, от което кокалчетата ми побеляха. Не знаех какво да й отговоря, а и нямаше нужда. Излязох през вратата, запътвайки се обратно към стаята си.

На сутринта се събудих, очакваща нетърпеливо визитацията си. Всичко с мен и близнаците бе наред, така че днес би трябвало да ме изпишат. След няколко минутно напомняне от лекаря, че трябва да си почивам и да се храня добре и подписване на куп документи, бях готова. Даниел ми бе донесла дънковия гащеризон, който ми подари за Коледа и в който изглеждах още по-едра, но успях да го преглътна в името на добрите ни взаимоотношения. Исках отново да видя Луи.

-Готови сме, можем да тръгваме. -Лиам преплете пръсти с ръката на Даниел, усмихвайки й се сладко. Бяха наистина очарователни и се обичаха ужасно много. Щяха да се оженят и скоро дори да се сдобият с дете. Чувствах се излишна в тази картинка.

-Няма да се прибера с вас. -обявих категорично.-Ще остана с Луи докато се оправи. Не искам да го оставям.- Вече го бях решила и нищо нямаше да ме спре да бъда с Луи. Той ще се събуди. Сигурна съм.

Отворих притеснено вратата, разкривайки вече познатата ми гледка. Луи, лежащ не подвижно, свързан с множество тръбички. Сърцето ми се сви. До леглото му седеше мълчаливо Джоана . Щом ме видя, моментално се изправи, а усмивката й изгря на лицето. Приближи се до мен и ме прегърна.

-Нямаш си и най-бегла представа колко съм ти благодарна.

- Значи не си ми ядосана за..-млъкнах, не знаейки как да продължа.

-О, миличка. Всеки взима решенията, които смята за правилни. Няма да те съдя. - в следващия момент вратата се отвори рязко и някой влетя. 

-Тъкмо ни казаха, че вече позволяват посе..- забелязал ме, Зейн млъкна. 

-Добре, това е ново!? - зад него се показа къдравата глава на Хари, сочещ корема ми. 

-Кое? -Ама разбира се, че и Найл ще е тук!! Застана пред тях, оглеждайки ме любопитно. Отне му известно време докато открие "новото".-Оуу..Ели е бременна! ЯКО! 

Вече минаваше полунощ и едва успявах да държа очите си отворени. Бях до леглото на Луи и държах ръката му. Бях подпряла главата си, така че челото ми се опираше в преплетените ни пръсти. С всяка секунда ми ставаше все по-трудно да стоя будна. Накрая се предадох и затворих очи, предавайки се на умората. Не знам колко време бе минало, но усетих ръката му да се затяга около моята. Може би сънувам. Раздразнено свъсих вежди, с намерението да продължа сладката си дрямка. След известно време почувствах топъл допир върху бузата си, което ме разсъни окончателно. Отворих очите си, срещайки тези на Луи. Усмихнах се , след което отново ги затворих. Чакай! Какво? В следващия миг очите ми бяха широко отворени.

-Луи!? -Той беше буден. Наистина беше буден.  Не съм сънувала. Веднага се изправих и покатерих на леглото, приближавайки се до лицето му. Виждах, че полага зверски усилия да държи очите си отворени. Болеше го. Целунах го по челото, оставайки в тази позиция още няколко секунди. Очите ми се бяха напълнили със сълзи. Той е буден. Луи е буден.
 Ръката му се вдигна, опитвайки се да свали маската на лицето си, но след няколко неуспешни опита се отказа.

- Ще извикам лекар! - станах бързо от леглото  и тръгнах към вратата.

-Е-ели..- гласът му бе гърлен и тъжен. Беше му ужасно трудно да говори, но полагаше неимоверни усилия.-Моля те, остани с мен!

Знам, че главата днес е по-къса, но просто съм зациклила. Следващия път ще се реванширам.

ОМГ!! Чухте ли новата песен на Зейн? Уникална е. Когато отново чух прекрасния му глас, сърчицето ми запърха :D Колкото за участието на Джиджи в клипа..мога да го преглътна. Винаги ще го шипвам с Пери, но щом е щастлив, значи и аз също съм :)