Гледната точка на Крис:
-Любов, как го играеш това?
-Много е лесно, Крис! Виж.
Кира започна да се върти напред назад. Оффф... Това е много сложно!
-Кирааа! Уморен съм!
-Оф! Добре! Ще отида да помогна на другите!
-Добре! Аз ще си почина!
Кира отиде при Чани, който беше скован колкото мен. Дори повече! Започна да му обеснява, а той беше адски забавен. Щом Кира заигра пред него магарешките му уши потрепнаха. Той е като котките! Щом има нещо ушите му потрепват.
- Чаньол! Затвори си устата!
-Млъкни, Крис!
Явно урокът свърши, защото музиката спря. Кира направо беше скапана! Просна се на дивана и легна на краката ми. Хах!
-Крис
-Да, Кира?
-Утре съм на даскало, а часът вече е 23.30! Искам да си лягам!
-Ок! Хора- извиках всичка сила- ние си лягаме!
-Няма ли да ядете?
-Не!
-Ама, аз сготвих нещо бългирско!
-Кьонгсо, казва се бългАрско!
-Да де, Кира! То се същото!
В крайна сметка останахме на вечера. Нашият малък D.O беше направил някакво много шантаво нещо. Всички го гледахме странно, а Кира само се хилеше!
-Хора, представям ги гювече!
-Ама това как да го ям с пръчици? -Кай се изцепи неподготвен. Кира падна на килима да се смее, а съответно дръпна и мен. Аз паднах донея. Тя не спираше да ми се хили, а Кьонгсо ни снима.
-Ей, пингвин, какво си ме заснимал.
-Кйра! Ти пингвин ли го нарече?
-Ами, да. Прилича на пингвинчетата от анимациите. - беше се изчервила. Хах. Направо приличаше на домат.- Хора! На мен много ми се спи! Ще си лягам. Може ли някой да ми покаже стаята?
Аз станах и я помъкнах към стаята ни. Ех, как звучи, нашата стая! Всичко беше идиално. Легнахме си и аз я гушнах в гръб.
На сутринта със същата гледна точка:
Събудих се, а цялата къща охаеше на познайте какво... ПАЛАЧИНКИ!!! Винаги съм обожавал палачинки. Слязох в кухнята по боксерки и сварих Кира да стои свита на дивана в дневната с една ГОЛЯМА, ама голяма чаша кафе. Отидох при нея, а тя само гледаше през прозореца в нищото. Какво ли се мислеше? Седях да нея, а тя дори не ме забелязваше. Просто гледаше в нищото.
-В кухнята има палачинки. Може да отидеш да си вземеш. Аз трябва да тръгвам за училище.
-Ще те закарам.
- Няма нужда. Спокойно.
-Винаги ли си такава сутрин? Умислена, тъжна и т.н.
-Не знам. Може би.
-Е на мен не ми харесва. Ставай!
-Няма пък!
-Не ми оставяш друг избор....
Помъкнах я като чувал с картофи, през рамо. Тя викаше и пищеше и съответно събуди цялата къща.
-Кирааа! МЛЪКНИИИИИ!
-ЕВААА! СТАВАЙ! НА ДАСКАЛО СМЕ!
-НЯМА!
-О, ИМА!
-ОФФФФ!
Те си викаха нещо на български, а бяха в двата края на коридора, на затворени врати! Как успяваха да се разберат?
- einer, zwei, drei!
Май, че преброиха до три и и двете изхвърчаха от стаите. Бягаха надолу по стълбите и изведнъж Кира извика...
-Крииииис! Размърдай си задника! Ще закъснеем!
-Кира, кажи на гаджето ти да се размърда! Ще закъснеем!
-Идваааам!
Хей, хора ето новата глава. Стана пълна боза, знам. Извинявам се за грешките! Моля ви кажете ми как става историята! Не е ли тъпа? Благодаря ви!
