Гледната точка на Кира:
-Ами... От теб.
-Моля?- бях в шок, а Крис само сведе глава надолу
-Крис, извинявай, но още не съм готова.
-Знам и затова не исках да те насилвам!
-Благодаря ти!
-И аз на теб!
-За какво?
-Че ме обичаш! Никой не ме е обичал цял живот, но дойде ти и светът ми се преобърна! Преди да дойдеш ти си имах само Тао! Той беше моята опора и най-добрият ми приятел! Той все още е де, но ти си моята любов!
-Крис?
-Хм?
-Отивай в банята!
-Добре- каза го простичко и влезе в банята. Не знаех какво да му кажа. Той беше сексито на групата! Сега я напусна, но все пак си остава такъв- буен ,но и много внимателен, неиздаващ нищо за себе си. Сега какво? Какво да му кажа?
Крис се върна, а аз вече си бях легнала. Знаех, че си е свършил работата, защото чувах стенанията и виковете му. Да... Явно не можеше да е тих.
-Добре ли си?- как може да е толкова галантен и мил?
-Да.
-Само това ли ще кажеш?
-Не... Крис...
-Да?
-Аз мисля, че не те харесвам вече!
Гледната точка на Крис:
Тя какво? Очите ми се напълниха със сълзи,а сърцето ме заболя веднага!
-Обичам те! Не те харесвам, защото се влюбих в теб!
Тя чесно ли? Една сълза се търкулна по бузата ми. Плача много рядко. Повечето пъти се сдържам. Кира се обърна към мен:
-Хей! Любовче! Моля те не плачи!
-Можеш да убиеш човек! Нали знаеш?
-Да!- след това ме целуна. Ах, колко любов имаше в тази целувка?
На сутринта:
Събудих се първи. Кира се беше увила около мен като че ли ме дърпаше, за да не си тръгна. Беше уникално смешна докато спи. Снимах я, а тя взе, че излезе хипер якото! Айш! Ах ти Крис! Само с присъствието си можеш да разкрасиш някого! Лошо беше само това, че Кира се събуди и ми дръпна телефона.
-Ха да те видя сега как ще ме снимаш!
-Хей върни ми го!
-Първо да видя снимката!
Тя ми отвори телефон и започна да ми гледа снимките.
-Явно с Тао сте много близки!
-Да! Той ми е най-добрият приятел!
-Аха!
Гледната точка на Кира:
Тръгнах с Ева към залата, където щяхме да репетираме. Щом влязохме вътре видях Таемин, Кай, Сехун и Баекхьон да говорят с мениджърите.
-Хей, какво има?
-Кира, Ева, имаме новина. Няма да можете да участвате в състезанието!
-Не!- извика Таемин- Те ще участват, но няма да пеят песни на EXO! Кира ще изпее моята част на Pretty boy, а пък Ева може да си пее песента на Крис. Той вече не е от EXO!
-Съгласни ли сте така момичета?
-Да!
-Добре, но ви трябва един дует и по още една песен!
Аз вече знаех какво ще пея!
-Аз ще пея песента на Тао M.O.M.
-Добре Кира. Ами ти Ева?
- Ще пея на Seung-Ri-Gotta Talk To U
-Ами общата ви песен?
С Ева само се спогледахме и си кимнахме. И двете много добре знаехме какво ще пеем.
-Loser на Big Bang- казахме и двете в един глас.
-Така, само че момичета, трябват ви две песни, които ще пеете, една за танцуване и един дует. Ева, ти нямаш за танцуване, а пък на Кира и трябва още една песен да пее.
-Така- започна Ева от името на двете ни- Аз ще танцувам на Good Boy и също ше пея Ringa Linga на Taeyang. Кира ще пее Medals на LuHan! Това е!
-Добре момичета. Започвайте с подготовката!
Мениджърите излязоха, а ние си отидохме по залите. Щях да изпълнявам ролята на Таемин, а си бях схваната! Той започна да ми показва.
-Виж сега! Ще избегнем някои неподходящи за жени движения.
-Добре.
-Така сега наляво, надясно, завърти се, не не не, на другата страна! Айш, ще ме умориш! Виж сега...
Така репетирахме почти 8часа. Подчертавам 8 часа!!! Щях да пукясам в онази зала!
-Така стига толкова за днес.
Ама той дори не е задъхан, а пък аз се топя като бекон в тиган!
-Ох! - без да искам от умора паднах по задник. Очаквах Тае да се разхили и той го направи! Имаше хипер шантавия смях, съответно и аз се разхилих! - Стига вече, че ме заболя корема!
-Добре!
Прибрахме се с Ева и Сехун. Те през целия път се натискаха. Май ще си имам разговор с тях двамцата и хубаво ще сритам на СеХун задника! Ама така, че да почернее!
Вкъщи Крис ме чакаше на вратата.
- Ой, измореното ми момиче! Много ли ти дойде? - казваше ми го с насмешка! Ах този...
-Всъщност не! Тренирала съм и по-дълго! - ухилих му се мазно и отидох в кухнята. Д.О готвеше нещо много вкусно, но на мен ми се повдигаше. Не обичах да ям след тренировка.
-Кирааа! - Д.О ме гушна. Ооо голям е сладур!
-И аз се радвам да те видя пингвинче!- той се усмихна и ми подаде чаша с портокалов сок. Точно това щях да си правя! Това момче да не би да чете мисли? Неее! Просто е досетлив!
Изведнъж телефона ми звънна.
-Да?
-Кира, аз съм господин Чой! Директорът ти!
-Знам, знам! Казвай!
-Елате веднага!
-Не трябва ли да звъннете на лидера, тоест на V?
-Това е проблема! V е пленен!
- Моля!!!- буквално изкрещях и изхвърчах от кухнята. Дори не затворих. Май изкарах ангелите на Д.О, защото изпусна една чиния в мивката, но не ми пукаше.
-Чаньол!!!! Идвай веднагааааа!
Крещях и бягах из огромната къща.
Сблъсках се с Чани, който тичаше към мен.
-Какво има?
-V пленен трябва отидем!!!- говорех накъсано, но той ме разбра. Тръгна да бяга, като ме повлече зад себе си. Бягахме хипер бързо. Минах покрай Крис, но просто профучах покрай него, грабнах първите ключове за кола които видях и изхвърчах от къщата. Чаньол беше зад мен и двамата се качихме в различни коли. Всички стояха отвън и ни гледаха странно. Не ми пукаше! Качих се в колата, а Крис ме гледаше хипер оплашено. Запалих и изфорсирах колата с мръсна газ! Чани караше зад мен. Двамата карахме близо с 200! Не ми пукаше, че минавам на червено и че щях да блъсна някаква лелка! Просто исках да спася V! Чаньол ме настигна и двамата за момент застанахме на едно ниво. Погледнахме се и само си кимнахме. Натиснах до край гаста. Слава бого, че колата беше спортна! Вдигнах до 280 километра, а Чани караше плътно зад мен. Щом стигнахме до училище видях V на покрива, завързан, само по боксерки и целият в рани. Забих спирачки. Колата изфорсира и спря. Оставих я запалена. Можеше да се наложи да се бяга! Чани последва примера ми и също остави своята включена. Двамата се затичахме и нахълтахме в училище. Там Йон чакаше облегнат на една стена и гледащ в нищото.
-Йон!!! Бързо!
-Изнасили го!
-Моляяя???
-Гомър го изнасили! Пред мен! На покрива!
-О, Боже Господи!
-Хайде! Да спасим братчето си!
Тримата тръгнахме нагоре, към покрива. Йон изби вратата с ритник, а аз и Чани влязохме. Проблемът беше, че Гомър не беше сам. Имаше поне още шест луди и то от 6ти сектор. Там бяха едни от най-опасните! Оставих Чани и Йон да ги баламосват и отвързах V.
-Момчета! Бързо!
Чаньол и Йон се затичаха към нас и заедно четиримата скочихме от покрива! Или това, или щяха да ни нарежат на части! Аз и Йон се приземихме на крака, V беше на гърба на Йон, защото не можеше да ходи, а Чани почти падна върху мен! Слава бого, беше добре! Качихме се в колите и натиснахме педалите на гаста до дупка! Трябваше колкото се може по- бързо да се махнем от това място!
Звъннах на Чани!
-Ало, Чаньол!
-Кажи!
-Отиваме при другите от EXO, взимаме си малко багаж, прехвърляме се в една кола и отиваме за помощ! Няма да можем да се справим сами!
-Дадено. Докъде ще караме?
-До София!
-Ок!
-Ще имаме половин час в къщата! Ти ще обясниш на останалите, без да навлизаш в много подробности, а аз ще приготвя багажа ни! Ясно?
-Да!
Хей, хо! Хора! Ето нова глава и от мен! След 300 века! Радвам се, че четете бозавата ми историйка! Дано ви харесва все пак! Кажете ми какво мислите! МОЛЯЯЯЯ!!!
