Гледната точка на Кира:
-Криииис! Размърдай си задника!
-Идвам де, идвам!
Ах, тази кифла ще ме подлуди! Как може? Ама той е по боксерки!
-Крис! Не забравяш ли нещо?
-А, да!
Само, че вместо да изтича до горе, той влезе в кухнята.
-Тук съм, взех ключовете. Защо сте ме зяпнали така?
-Хубави боксерки! - ех, тази Ева знае какво да изръси
-БОЖЕ! НЕ МЕ ГЛЕДАЙТЕ!- до преди минутка ми се фръцкаше тука пък сега се изчервява. Качих се до стаята ни за да взема на принц парализирани долни гащи панталони. Само, че всички, които открих бяха или кожени или потури, а потурите имаха нужда от гладене. Айш, толкова е разхвърляно тук! Няма значение! Грабнах един кожен панталон и се върнах долу.
-Оу кожен панталон! Добър вкус любов!
-Стига си ме гледал мазно, а се обличай!
-Добре де, добре!
Малко по- късно пред училището:
-Чао, Крис!
-Чао, Кира! - каза ми Крис и ме целуна. Оуу! Толкова беше сладичък, но нещо развали момента. Това бяха тъпите кокошки, kpop фенки, които крещяха около Крис и ме дърпаха. Една успя да ме събори на земята и да ме ритне. Оххх! Коремът ми! Тази как може да носи кубинки! Аххх. Станах и оставих Крис, който им даваше автографи, мислейки че аз все още съм до него. Пратих му съобщение, че ще се видим после. В училището ни имаше тайни тунели и места, които никой не посещаваше, освен аз и още няколко човека. Ние бяхме приближените на директора, но никой не знаеше. Ние бяхме ,,лошите деца". Викаха ни при директора почти всеки ден. Винаги нас тримата. Ева знаеше, защо това се случва. Бях нарушила най- важното правило, затова и вече не бях водач. Водачеството пое V, бившето ми гадже. С него все още сме най - добри приятели и се обичаме като брат и сестра. Странно нали? Другият участник е едно много високо, русо момче сьс сини очи, момче на име Йон . Ние тримата сме пушачите и пияниците на даскалото. Пием, пушим, ходим по копони, но това влиза в искания от съвета образ. Учителите знаят какви сме, защото сме такива заради тях. И тримата сме страшно умни и сме отличници, но всички ни мразят. Онази кучка която ме ритна преди малко ще съжелява! Запомних и грозните обувки.
Ходех си спокойно по коридора, когато чух познат глас да ме вика.
- Кикееее!
- Йони!
С Йон си казвахме така на галено, защото се познавахме още от малки. V дойде последен в групичката ни.
- Кике, аре да ходим на покрива.
-Ами първия час?
-Имам История, а знам на изуст целия учебник.
-Аз имам математика, а мога да пиша твоето домашно.
-Ето на ти си 9 клас, а можеш да пишеш на единадесетокласник домашните.
-Какво да те правя, като си толкова рус.
- Хей!
-Хайде блонди, че ми се пуши! - вече бях тръгнала напред към тайното стълбище към покрива. Оффф! Никога не можех да уцеля точната врата. Този път влязох в стаята по математика. Страхотно, сега ще трябва да влизам в час.
-Оф, Калино! Никога няма да се научиш!
-Прав си, Йон!
-Сега ще пуша сам!
-Запали една и за мен!
-ОК!
Този разговор се разиграваше пред съучениците ми. Някой от тях познавах, но други не! Имаше и нови. Понеже за втори ден идвах в даскало и още не им знаех имената.
-Закъсня!
-Знам! - казах с лека насмешка на госпожата. Явно беше нова. Старата V не можа да я спаси.
-Как се казваш и кой номер си?
-Казвам се Кира и съм 13 номер.
-Оу! Кира! Добре! - личеше и че се притесни. Хах! И аз бих на нейно място!- Седни там отзад! Прави каквото искаш!
- Дадено! - намигнах на госпожата и се запътих към свободното място отзад
- Май не си от най- добрите ученици!
- Теб какво те засяга!
- Ами живеа с теб!
-Чаньол!?
Хей! Ето я втора глава! Тъпа е, но трябваше да я има. Някои неща не са ясни, но ще станат. Кажете ми какво мислите! МОЛЯЯЯ! Обичам да ви чета коментарите! Стана ли ви странно, че Кира е лошо момиче? Ами Чани? Как се озова в училището? Какво мислите, че ще се случи? Благодаря ви че четете! Вече имам 1000 преглеждания! Ухуу! ( върти си задника като Кай) Целувки! (☞ﾟ∀ﾟ)☞♥‿♥ На снимката горе е V!
