Гледната точка на Кира:
-Чаньол!!! Ти какви дяволи търсиш тук!
-Директорът ти е приятел на баща ми и го помолих да идвам на училище.
-Ама... Не може!
-И защо не?
-Ами... Защото... Оф, остави, дългоушко!
- Хеййй!
-Госпожо, излизам!- казах най-надменно на госпожата
-Остани още малко! Само да дорешим задачата!
-Оффф! Не може ли просто да изляза, да я реша и да изляза!
-Добре, отворке; - тази на мен ли говори? - но ако не я решиш, ще ти пиша двойка!
- Дадено!- казах и с насмешка. Тя започна да я решава, а аз до нея на другата дъска. Бях готова за 2 мин.
-Готова!
-Остани да проверя дали е вярна.
-Вярна е, повярвайте ми! - тръгнах да излизам, но се сетих, че си оставих чантата на чина.
- Госпожице, не ми обръщайте гръб!
-Отивам да си взема чантата, госпожо, а да и втория ред от задачата Ви не е верен.
-Ах, ти!
-Пак заповядайте. Не се безпокойте! На всеки се случва, но не и на мен! Може ли да взема и него? - казах аз, посочвайки Чани
-Да, да, добре! Само излез!
-Мерси!- взех си чантата, подканих дългоушкото с поглед и излязох. Знаех, че съм най-умната в училище и плюс това отсъствията ми се извиняваха. Сега обаче нека ви разкажа защо, аджеба е така:
Когато дойдох в това училище миналата година, първото нещо, което ми казаха беше да не припарвам до стая N° 16 и още около 10 стаи, които вече не помня! Моето любопитство обаче надделя и заедно с Йон отидохме до стая 16! Там имаше стълбище, което водеше или към тавана, или към мазето. Ние тръгнахме нагоре, но се оказа, че училището ни е в една сграда с лудница! Да добре прочетохте. Не сте сбъркали думата! ЛУДНИЦА С ГЛАВНО Л! Имаше всякакви хора и деца! Беше си страшничко. Веднага избягахме и отидохме в кабинета на директора. Той но обясни всичко и след това ни назначи за ,,ОПВНЛ" - отряд по връщане на луди! Това си е мръсна работа. Буквално! За да не разваляме тайната изчезвайки по всяко време и появявайки се с някой белег трябваше да се правим на "лоши деца". Имахме си правила и почти винаги ги спазвахме! ( ако искате ще напиша правилата е отделна глава) Трябваше да си играем ролите. С две думи - безчувствени копеленца! Спасявахме учителите си почти всеки ден. Затова те правеха, каквото им кажем. Та така да продължим нататък:
Вървях по коридора, а Чани си тътреше краката зад мен и мълчеше.
- Чани, какво има?
-Нищо, Кира, просто ти се праваше на толкова добричка пред нас, а всъщност си...
- Тихо! Сега ще ти обясня защо го правя! Само, че не може тук! Ела с мен!
Заведох Чаньол на поктива, където Йон още се взираше в нищото.
-Йон, трябва да говоря нещо с това момче! Изчезвай!
- Хубаво, Кали!
-Чао! - оф този ушатко! Ако не беше казал чао сигурно ушите му щяха да станат магарешки. Защо винаги е толкова миличък?
- Чао, азиятче! - Йон си играеше ролята. Едно от подправилата е ,,Бъди расист"
-Йооооон!
-Тръгвам де, тръгвам!
Останахме сами с Чани. Обичах да стоя на покрива! Виждаше се морето!
-Чани, слушай! Аз вдействителност съм такава, каквато съм си с теб и момчетата. Просто тук съм принудена да играя такава роля защото... ( няма да пиша обяснение, да кажем само 2 учебни часа и половина по- късно)
-Това не е чесно! Значи и този Йон и той играе роля, така ли?
- Да!
- И аз искам да съм от вас!
- Ти ебаваш ли се?
- Моля?
-Ааа... Исках да кажа... Шегуваш се нали?
- Не сериозен съм!
- Хайде тогава да ходим да говорим с директора!
-Добре, Кали!
- Не ми викай така!
-Защо? Как ти е истинското име?
- Калина, но го смених и сега съм Кира, ясно?
- Да, Кира, но тогава защо този Йон ти казва Кали?
- Защото се познаваме от малки!
-Добре, тогава!
Хей, хора! Поредната бозава глава! Сега разясних защо Кира е лошо момиче! Реших да вмъкна малко драма! Въпросът ми е ХАРЕСВА ЛИ ВИ? МОЛЯ КАЖЕТЕ МИ! Искам да знам! Може да ставам нахална, ама... Голяма работа! В следващите глави ще има повече действие, обещавам! Айде чао от мен за сега!
На снимката е Чани!
