Гледната точка на Крис:
Седях и я гледах. Беше толкова... Толкова... Красива! Невероятна! Зашеметителна, но почти напълно непозната. Размишлявах над това доста дълго време. Не можех да заспя и реших да отида до Тао.
-Тао? Спиш ли?
- Не Крис. Кажи!
-Не мога да заспя. Тааа...
-Лягай тука до мене!
Направо бях на седмото небе. Явно все пак не сме се отделили един от друг. Тао ме прегърна и се почувствах добре. Но какво е това странно чувство в корема ми? Да не би да го харесвам? НЕЕЕ... Не съм гей, но все пак? НЕ! Аз обичам Кира! Това е! Неусетно съм се унесъл и захъркал.
На сутринта от гледна точка на Кира:
Събудих се, но часа беше 11 наобяд. КАКВО???? Вече трябваше да сме изминали още 200 киломера! Господи! Защо никой не ме събуди? Йон и Ви знаят, че обичам да си поспивам докъсно. Трябвше да ме събудят.
Станах едвам-едвам и се замъкнах към ресторанта за закуска. Нищо че бях по пижама. Братчетата ми бяха свикнали. Сега и другите ще свикнат. (за сведение братчета нарича Йон и Ви, ако някой не се е досетил)
Слизам аз долу в ресторнта и какво да гледам? Ви, Йон, Крис и Тао си седят, закусват си и си лафят, а Таемин се задява с някакво момиче. Хъх!!! И за това ли закъсняваме от графика?
Минах покрай Тае и го хванах за ухото издърпвайки го до масата. Момичето ми викаше ,,Чакай!", а аз само извиках ,,Той е гей не се хаби"! Девойчето направи погнусена гримаса и си тръгна.
- Кирааааааа! ЩЕ ТЕ УБИЯЯЯЯЯ! - Таемин започна да ме напада, а аз само парирах ударите му. Другите се пукаха от смях, ама на мен не ми беше смешно!
-Защо не сте ме събудили идиоти такива! Закъсняваме! Ами сега? Сигурно половината град е мъртав!
-Кали???
- Не ме кальосвай, Йон!
-Шшшш! Тихо! Успокой се. Всичко е наред. Специалният отряд са нормализилари нещата. Базата на лудите е разрушена и сега не знаят какво да правт. Просто се разхождат из училището, защото и то е заключено. Не се притеснявай.
-Ох добре! Чакааай малко! Откъде спецялния отряд са разбрали?
-Ами- Йон се почеса нервно по врата - Аз им се обадих. Съжелявам!
