Гледната точка на Крис:
Седя си аз, най-спокойно, и чакам гаджето ми да дойде и да ме цунка, но изведнъж се чува едно силно издрънчаване. Скочих като попарен от дивана. Кира просто притича покрай мен в огромната къща. Влязох в кухнята, а там Кьонсо плачеше.
-Братле, какво стана?
-Как какво? Кира извика, аз се стреснах и си порязах пръсчето!
-Голямо си бебе! Какво и стана на Кира, между другото?
-Не знам!
Излязох от кухнята с надеждата да намеря Кира. Не беше трудно! Видях как тичаше зад Чаньол, който я държеше за ръката. Двамата направо прелетяха. Всичи се гледахме учудени, а Тао дори се скри зад Хунито. Те изтичаха навън и се качиха в по една кола. Едната беше на Бек, който явно нямаше нищо против, а другата си беше на Чаньол. Кира ме погледна и само излетя с пълна газ. Чаньол беше точно зад нея! Какво става за бога! Те да не би да бягат двамата? Бях меко казано бесен! Влязох вътре и се строполих на дивана. Щях да чакам колкото трябва!
След около половин час се върнаха с още две момчета. Кира имаше кръв по лицето, а кокалчетата на ръцете на Чаньол бяха направо без кожа. Едното от момчетата, азиятче, беше по боксерки и целият в рани, а другият, рус и хубав, нямаше видими външни белези.
-Кои сте вие?
-Крис, успокой се!-Чаньол се опитваше са ме успокои
-Как да се успокоя? Как?
-Чакай, сега ще ти обясня всичко!
Чани ни разказа всичко. Направо не знаех какво се случва! Как така Кира е... А Чани... Ааа... Не, не може да бъде!
-Това е номер нали? Нали е скрита камера? НАЛИИИ???
-За жалост, не!
Направо ми се ревеше! Изведнъж Кира изтича обратно в хола. Всички я гледахме като гръмнати.
-Трябва да тръгваме!
-Какво???- обади се русият българин
-Тръгваме Йон! Сега!
-И аз идвам!
- И аз!
-И аз!
Всички искаха да отидат!
-Не, никой от вас не идва!
-Но...
-Без но! Идва само екипа!
-Ами Чаньол?- позаинтересувах се аз
- Той е от екипа!
-Кира- обади се Тао- аз ще дойда! Ще съм ти полезен с бойните изкуства.
-Аз също! - каза Таемин
-Момчета иска ми се да ви взема,но...
-Без но! Идваме! Крис също!
-Добре, но аз, Йон и V сме в една кола, а вие в друга!
-Добре!
-Ева!
-Да!
-Ела тук!- Кира и Ева се прегърнаха
-Ще се върнеш, нали?
-Да! Обаче обещавам, когато се върна ще ступам задника на гаджето ти!
-Хах, добре! Само се върни!
-Ще се върна! Винаги съм се връщала!
-Да!
-Чао!
-Чао!
Кира си взе чао и с останалите.
-Бекхьон, може да взема колата ти нали?
-Разбира се! - двамата се гушнаха и Кира придоби стоманено изражение, заедно с другите две момчета от екипа! Чани още явно не беше изпипал това изражение.
-Довиждане!
Излязохме и всеки се качи в колата, която му беше отредена! Кира караше едната,а Чани другата. Направо летяхме, а на мен започна да ми става лошо. Скоро Кира се обади и Чани я пусна на високоговорител.
- Ало, Кира?
-Слушай внимателно! - по сурова не я бях чувал - имаме 7 избягали от 6ти сектор, 2ма от 5ти и още 3 от 1ви! Тепърва предстои освобождаването на още! Всички ли си сложиха слушали за да ме разбират? Ще говоря само на български оттук нататък! Така. Тао и Тае! Вие се занимавате с пазачите и така нататък. Аз, Ви, Йон и Чани ще преговаряме. Ти, Крис, ще се промъкваш и ще шпионираш, ако се налага. Ще отвличаш вниманието! Ясно?
- Да!
- Добре, но само се пази, чу ли? - след това линията прекъсна. Всички се съсредоточиха в мисията си. Започна са се стъмва и скоро стана непрогледен мрак. Решихме да спрем в едно крайпътно хотелче, за да пренощуваме. Всички влязохме в една стая, за да пестим пари. В стаята имаше две големи легла и един разтегателен диван.
-Кира?
-Кажи, Йон?
-Ще пеем ли?
-Да!
Кира, Йон и Ви седнаха в един кръг, хванаха се за ръце и започнаха да пеят. Какво пяха ли? Не знам! Беше нещо на японски. Щом свършиха с тази песен те седнаха на леглата и ни извикаха при тях. Сега вече можеше да пеем всички. Пяхме какво ли не. Накрая вече бяхме прекалено скапани и решихме да си лягаме. Онзи Йон тръгна да се намиста до Кира, но аз го избутах.
- Извинявай, Йон, но мисля аз да спя до гаджето си. Нещо против?
-Не
- Добре тогава.
Наместих се до Кира, но тя стана. Отиде до Йон, гушна го,каза му лека нощ и се върна.
- Ако искаш си легни с него!
- Що за глупости? Ти си ми гадже! Искам да съм до теб, но просто той и Ви са единственото ми семейство.
-Как така? Ами родителите ти?
-Те се отказаха от мен. Вече се правят, че не ме познават.
-Това е ужасно!
-Знам, но моля те не казвай на никого! Ние тримата сме като сирачета и за това сме екип и семейство!
-Добре, на никого няма да кажа! Сега заспивай!
-Обичам те!
-И аз теб съкровище!
Хей! Хо! Ето ме и мен с нова глава! Най-накрая намерих време да я напиша! Дано ви е харесала, макар и да е доста кратка. Ще се опитвам да качвам по-честичко. Сега малко разясненийце. Песента, която екипът пееше е опънинга на Tokyo ghoul. По нататък ще се изясни защо. Чао от мен!
