Неутрал:
Двама стояха и се гледаха. Беше някак си сладко. Крис беше доста по-висок от нея!
Кира аз...
-Не, не! Не казвай нищо! Ясно било е без да искаш няма проблем! Не казвай, че говоря корейски! Става ли?
-Да! Наистина се обърках! Съжелявам!
Очите на Кира се напълниха със сълзи. Какво и ставаше?
Гледната точка на Крис:
Защо и казах, че е било без да искам? Такъв съм идиот!
-Защо не искаш да казвам, че говориш корейски?
Тя не отговори. Гледаше в земята (водата все пак още са във фонтана). Повдигнах главата и! Ама... Тя плачеше ли? Защо? Аз ли сторих нещо?
-Добре ли си?
-Подсмрък. Да доб-добре съм!
Гласът и беше на пресекулки. Явно наистина плачеше. Гушнах я! Яяя.. Откаде изпитвах такава привързаност към това момиче? И тя ме прегърна. Имаше здрава хватка! Гушкаше ме за връта и аз почти се задушавах.
-Кхмм!
-О! Сехун!
-Да аз все още съществувам Крис!
-За малко да си помисля друго. То от досадник като теб няма измъкване!
-Много смешно! Кира как си?
-Добре.
-Сехун?
-Да Крис?
-Ще ми преведеш ли какво каза тя?
-Оу! Да! Каза, че е добре.
-Ок!
Реших, че е крайно време да излезем от фонтана. Вдигнах я и я изнесох. Тя стоеше сгушена в мен като малко детенце! Беше много слатка!
-Кира!!!
Чу се нечий вик! Гласът не ми беше познат.
-Кира! Картонена глава такава! Какво правиш? И защо си мокра? И защо си в прегрътките на... Ааа.. Боже господи! Омо! Омо! Омо! Та... Та... Това е Крис!
Сехун се заливаше от смях, а аз не разбирах нищичко. Пазбрах само името си и то с хиляда зора! Сега момичето заговори на корейски.
- Здрасти! Аз съм Ева! Най-добрата приятелка на тази тук! - тя само сръчка Кира, която потрепери. Аз от своя страна я стиснах още по силно!
-Здрасти! Аз съм Крис!
-Знам! Амм... Тоест... Да, Крис! Приятно ми е!
-Хах и на мен!
Чак сега усетих, че Кира трепереше! О, Боже! Та аз я пуснах в леден фонтан! Как няма да трепери?
-Сехун, Сехун!
-Кажи, Крисчо! -Сехун го каза още превиващ се от смях
-Кира трепери! Бързо, донеси нещо да я завием!
-Аз да не съм ти слуга?
-Сехун! ВЕДНАГА! - изкрещях му всичка сила. Той веднага побягна, а Кира направо подскочи!- Шшш, Кира! Спокойто!
Сехун донесе едно одеало и аз я завих! Отидохме в колата. Аз, Лухан, D.O. и Кира( която стоеше в мен) седяхме отзад, а Сехун и Ева отпред!
Направо летяхме! Трябваше да стигнем навреме за концерта! Стигнахме за около 10 минути.
Щом стигнахме Ева видя някакви нейни приятелки и ониде при тях, а аз замъкнах Кира към моята съблекална.
-Сега, Кира, ще ми помогнеш да се оправя за концерта ясно! Имаме пет минути и, ако не успеем навреме ТИ ще си виновна!
В очите и се четеше страх. Данеби да я беше стрех от мен?
-Кира?
-Да? - каза го с много тих и треперещ глас
-Страх ми те е от мен?
Мълчание. Тя не каза нищо. Просто гледаше към обувките си.
-Хей! Погледни ме де!
Вдигна глава. Наистина я беше страх. Не искам да се страхува от мен! Искам да ми вярна за абсолютно всичко! Чакай, чакай! Та аз почти, да не кажа изобщо, не я познавам! Защо се чувствам така! Та аз никога не съм нервен, а сега имам чевството, че ще пршпадна.
Приближих се към нея. Тя пак беше свела поглед. Повдигнах главата и и се загледах в черните и очи. Бяха като катран в момента.
Доближих се на няколко сънтиметра от нея. Тя ме гледаше уплашено, а аз се наведох напред и я целунах по челото.
Гледната точка на Кира:
Той ме целуна по челото. По цялото ми тяло пробягваха тръпки! Защо това момче ме караше да се чувствам така? Той се отдели от мен и ме погледна много нежно. До предималко беше груб, а сега така нежен. Реших да сменя темата.
-Хайде! Трябва да те оправим за концерта!
-Добре, но първо! Страх ли те е от мен?
Какво да кажа? Да, наистина ме е страх от него.
-Вече не!
- Това исках да чуя! Хяйде сега, бързо да се приготвяме!
Той бръкна в един шкаф и ми подаде едни черни накъсани дънки, потник, сако и кецове! Обожавах този стил! Само че, сакото беше на червени паети. Като онова което G-Dragon носи в клипа на Bang Bang Bang (това описание е по-скоро само за k-pop феновете). Той тръгна да си облича някакъв бял костюм. Съблече си мократа тениска и остана гол до кръста. Дънките му бяха доста смъкнати и виждах, дори V образованието под коремните му мускули. Усетих се, че съм го зяпнала. Той стоеше с ръце на кръста и ме гледаше мазно! Побързах и се обърнах с гръб. Започнах да се преобричам. Съблякох си тениската и останах с гръп съм него само по сутиен. Изведнъж усетих, че две топли ръце ме прегръщат през кръста.
-Ааа! Крис! Какво правиш!
-Гушкам те! Не може ли?
-Не! Пусни ме! Гол си! Аз също!
-Не си гола! Имаш бельо. То се брои за дреха!
-Не се! Сега ме пусни и отивай да се обличаш веднага!
-Оффф! Добре де!
Облякох си дрехите и се обърнах. Видях, че Крис се е облякъл и си е оправил косата. Носеше същото сако като моето, само че, под него беше гол!
-Ааа... Крис?
-Да?
-Нямаш ли тениска или нещо такова?
-Защо? Глетката не ти ли харесва? До преди малко точеше лиги?
-Не, не съм!
-Не ве, изобщо!
-Офф! Много си гаден! Хайде облечи си тениската вече! Неискам другите момичета да те виждат така!
What??? Я пак? Какво казах току що? Боже колко съм тъпа? Как можах да го кажа?
-Какво каза?
-Ааа... Нищо! Хайде облечи се де!
-Няма пък! Ще се оставя на женските погледи!
-Добре тогава!
Тази игра се играе от двама! Съблакох сакото и потника си, оставайки по сутиен пред него. След това облякох пак сакото си на голо и го оставих разкопчано. Започнах да си оправям косата, а Крис само ме зяпаше!
-Затвори си устата! Ще глътнеш муха!
-Облечи си потника!
-Няма! Ще се оставя на мъжките погледи!
- Тази няма да стане!
Той ме грабна. Съблече сакото. Нахлузи ми потника и пак ми облече сакото. Ааах! Сега ще види той! Хванах го и му махнах сакото. Той ме гледаше ококорено. Хах! Взех една тениска и му я нахлузих, каго без да исках докоснах корема му! Офф, ме съм непохватна! Няма значение! Навлякох му пак съкото и вече беше готов!
-Щеше да е по - възбуждащо, ако ме събличаше, но и така става!
-Идиот! Хайде бързо! Закъсняваш!
-Ааа... Да! Нищо! Ще ме чакат!
-Ама...
-Всички ги е страх от мен така или иначе!
-Те ли са виновни, че си мъжествен и силен?
Честно? Какви глупости дрънкам? ,,Мъжествен и силен" как можах да го кажа!
-Кира. Моля те внимавай какви ги говориш, защото ще свърша само от думите ти!
Гледната точка на Крис:
-Кира. Моля те внимавай какви ги говориш, защото ще свърша само от думите ти!
Това на глас ли го казах? О не, не, не, не, не! Може ли да съм толкова тъп?
-Тоест... Исках да кажа,че...
-Хайде да вървим!
-Добре, но трябва да отида до тоалетната. Става ли?
-Да, добре! Аз отивам в публиката. Ще се видим после.
-Добре. Чао!
-Чао!
Щом та излезе, веднага тръгнах към банята. Имах 2 минути, а бях... Как да го кажем? Сещате се нали? Възбуден!... След като си свърших моята работа трябваше да отида при Лухан за да разберем на случаен принцип кои ще са победителките от играта. Всички момичета си копуваха билети поименно и ние разбъркваме имената и теглим две сучайни, които ще живуят с нас през 3те месеца, през които ще сме в България.
Аз и Лухан щяхме да тегрим имената. Всички се струпаха около нас. Лухан изтегли първото име. На него пишеше Ева Банкова. Аз изтеглих второто. На него пишеше Кира . И на двете лисчета също пишеше и местата им.
Концертът мина върховно. През цялото време обаче се оглеждах за Кира.Края на концерта набрижаваше, а аз така и не я видях. Когато обаче дойде моят ред да пея в overedose Кира направо ви светна пред очите. Беше толкова хубава. Всички подскачаха около сцената, а тя стоеше наподвижно и се взираше в мен. Аз я гредах и пахирах на нея. Пеех на нея. Тя го осъзнаваше и се прибрижи до сцената. Беше невероятно!
Концертът свърши и сега трябваше да обявим победителките. Вече знаехме кои са те.
-Такам. -започна Лухан- Първото момиче, което ще има честа да живее със нас за 3 весеца е... Ева!
Прожекторът светна и огря мястото, където седеше ева. Тя направо подскочи. Кира стана и я прегърна, а Ева доприпка до сцената. Вкички я прегърнахме и и казахме поздравления. Сехун я прегърна малко по за дълго, но се направих, че не съм забелязал.
-Сега е мой ред.- казах аз на микрофона- Моята победителка е...
Кира!
Прожектора освети едно място. Не знаех дари това е моята Кира. Така де... Кира. Тя не е моя.
Да. Беше тя! Толкова бях щастлив. Кира щеше да живее с нес за 3 месеца! Това беше прекрасно! Тя бавно се качи на сцената. Погледна ме. Аз разтворих ръце и тя ме прегърна. Стиснах я силно.
-Честито!
-Мерси!
-Сега ще живееш с мен!
-Май така се очертава.
-Аха.
Тя се отдели и прегърна останалине момчета. Всичко свърши и ние заедно с мовичетата слязохме от сцената.
-Крис?
-Да, Кира?
-Нарочно ли избра нас?
Ето я следващата глава. Искам да ви питам нещо. Мислите ли, че трябва да включвам такива сцени като тази с усъмотението на Крис. Моля ви кажете ми в коментарите! Благодаря за четенето и чао!
