Chapter 4

949 76 1
                                    


Събудих се с мисълта че е петък. Изправих се от леглото и влязох в банята. Взех си бърз душ, измих зъбите и лицето си. Влязох в дрешника и облякох черно бельо, кафява кожена пола с висока талия и синя риза. Натъпках ризата в полата и обух боти на средно токче. Винаги съм мразела тези момичета, които ходят като надувки в училище. Преди се обличах с дрехи, които ми бяха широки, но сега малко промених стила си.

Седнах пред тоалетката и си сложих пудра, кафеви сенки, спирала и бледорозово червило. Накъдрих косата си и я хванах с фиба. Взех чантата си и слязох долу. Мама ми се усмихна и ми даде ключовете за колата. Целунах я по бузата и излязох.

Влязох в колата и оставех чантата си на другата седалка. Подкарах към училище.

******

Паркирах и излязох от колата. Насочих се към кафенето и там ме посрещнаха момичетата.

- Хей, Тес! - викна Ан - Знаеш ли че ще има екскурзия?

- Не - отговорих.

- Е, тогава вече знаеш - каза Даниел.

- Всички отиваме! - Ан се обади - Само да знаеш, че там ще са и...- не беше нужна да довършва, знаех отговора, но исках малко да си почина.

- Бройте ме! - усмихнах се.

Звънеца би и всяка отиде в своя час. Имах химия, отново. Влязох в кабинета и за мое огромно щастие, Дилан седеше до едно момче. Отдъхнах и седнах. Извадих учебниците си и се загледах в телефона си. Вратата се отвори и аз вдигнах глава. Едно високо момче с кафява коса влезе и ми се усмихна.

Седна до мен и се обърна към мен.

- Здравей! Аз съм Даниел, приятно ми е - каза и усмивка порази лицето му.

- Аз съм Холанд - казах и сега се сетих откъде ми е познат, беше от групичката.

Професора влезе и всички се смълчаха.

Време беша за обяд, минах по коридора, когато някой ме дръпна.

Обърнах се и веднага замръзнах. Оказах се лице в лице с Дилан.

- Какво искаш? - казах и веднага се обърнах на пети, като закрачих напред.

- Хей! Чакай! - викна след мен.

- Мамка му, остави ме! - изкрещях и се обърнах.

- Холанд, изпусна си тетрадката - каза спокойно.

Погледнах в ръцете му и очите ми се рашириха.

- О, благодаря и...извинявай. Напрегната съм - прошепнах и сведох поглед.

- За нищо - каза и си тръгна, чуствах се ужасно.

Денят мина бързо след случката. Прибрах се бързо в стаята си и започнах да оправям багажа си за екскурзията този уикенд.






New in the city *Stydia*Where stories live. Discover now