New in the city *Stydia*

Chapter 13

Дразнещият звук на алармата ме извади от хубавия сън. Обърнах се и я изключих. Потърках очите си и се изправих, запътих се към банята и съблякох пижамата. Влязох под душа и топлата вода по-отпусна. Измих косата и тялото си. Увих розовата кърпа около тялото ми и използвах още една за косата, измих лицето и забите си и излязох от банята. Реших днес да облека сива рокля на цветя с ръкави стигащи до лакътя и черни боти на средно токче. За грима си използвах пудра, тъмно кафеви сенки, спирала, подчертах веждите си, руж и леко кафеникаво червило. Изсуших косата си и я сплетох на плитка. Взех една черна чанта и сложих парите и телефона си. Сложих един пръстен с голям черен камък и слязох по стълбите. Кристал беше в кухнята и правеше кафе, взех една от приготвените чаши и седнах на масата, взех си една ябълка и започнах да се храня.

- С една кола ли ще ходим? - попита.

- Ако искаш - казах и отпих от кафето - Най-добре с джипа.

- Съгласна.

Нахранихме се и тръгнахме за училище. Спряхме на паркинга и аз вдишах дълбоко, отворих вратата и излязох от колата. Минахме през вратата и тогава видях Ан, трябваше да се стегна. Вдигнах високо глава и я подминах, запътих се към шкафчето си и го отключих, взех нещата си за първия ми час, който беше математика. Харесвах я, така че нямах проблем. Мина първия час, а след него имах физическо. Слязох при физкултурния салон и влязох в женската съблекалня, облякох клин и един потник, оставих косата си на плитка. Часът мина бързо и след него бързо се преоблякох и изтичах да сменя учебниците си. Взех химията и бързо влязох в кабинета, мястото до Дилан беше празно и аз седнах там.

Тичах, защото получих съобщение от Шейли гласящо да седна до Дилан преди някой друг да си е намърдал задника при него. Изпълних дадената ми задача и отдъхнах доволно, часът този път мина бавно. Дилан не отрони и дума през цялото време. След часа бързо събрах записките и учебниците и ги оставих в шкафчето си. Време беше за обяд. Отидох в столовата и си взех салата, мъфин и бутилка вода. Излязох в двора, където бяха и другите. Седнах до Кристал и Шейли проговори.

- Мисля, че всички знаят - заговори - Холанд ще бъде от нас от днас нататък, надявам се да нямате претенции.

Тя ли водеше парада?

- Холанд - каза - Виждаш ли оново момиче - посочи новата ученичка, която я забелязах в часа по химия - Искам я в нашата група, ти я заговори преди онези - посочи старите ми приятели, кимнах и станах от мястото си.

Момичето не беше тукашно, личеше си, че е от Азия. Сигурно е от Китай или Токио.

- Здравей - казах - Аз съм Холанд, а това там са приятелите ми - посочих новите ми приятели.

- Здравей, аз съм Кира - каза притеснено.

- Искаш ли да дойдеш при нас? Можем да ти покажем училището - примамлива усмивка се появи на лицето ми.

- Добре - стана бързо, тръгнахме към масата ни.

- Здравей - поздрави Шейли - Аз съм Шейли, а това са Кристал, Дилан, Тайлър, Даниел, Британи и както вече знаеш Хоранд.

- Здравейте аз съм Кира - поздрави и седна до мен.

Обяда свърши и аз имах история, отворих вратата на кабинета и се настаних на мястото си. Пред мен седеше Дилан, зад мен Британи. Ебати късмета. И този час мина бавно. След часа изках да поговоря с Дилан, грабнах учебниците си и го догоних по коридора.

- Хей - викна - Дилан! - изкрещях.

- Кажи! - отвърна, доближих се до него.

- Какво ти става? - попитах.

- На мен ли какво ми става - каза - Ти се държиш досущ като Шейли - при тези думи се врътнах, но все още го усещах да ходи след мен.

- Така, така - чух гласа на Шейли. И двамата спряхме и и я погледнахме учудено - Малката Холанд...Мислиш, че ще ти се получи с Дилан ли?

О, не...

Дилан ме придърпа малко към себе си. 

- Шейли - каза - Тя просто се тревожеше за мен, днес просто не ми е добре.

- Добре, надявам се - каза - А ти се считай за предупредена.

Врътна се и продължи по училищния коридор.

- Какво беше това, мамка му - каза Дилан.

- Не знам - казах и очите ми проследиха тялото на Шейли, докато не изчезна от погледа ми.