Когато Холанд, Кристал и майка им се местят в Лос Анджелис, никоя от тях не е мислила, че животът им ще стане по-добър.
Баща им ги изоставя още като малки, а Майка им Натали трябва да се справя сама в тяхното отглеждане. Местят се, за да забравят мъ...
¡Ay! Esta imagen no sigue nuestras pautas de contenido. Para continuar la publicación, intente quitarla o subir otra.
Колкото и да ми се искаше да си остана в прегръдките на Дилън не можех. Все пак всяко нещо си има своя край. Трябваше дасе ходи и на училище. След като ме изписаха се прибрах вкъщи, където майка ми ме чакаше. Тъй като не успя да се прибере навреме, си легнах, защото на другия ден бях на училище.
На сутринта станах и отидох в банята, като си взех дълъг душ. Облякох бяла тениска и черен клин. Комбинирах ги с високи ботуши и черна чанта. Сресах косата си и се гримирах. Взех телефона си, слънчевите очила и слязох долу.
- Хей! Същата като преди! - майка ми се усмихна и остави една чиния с палачинки в средата на масата.
- Оуу - възкликнах - Ти правиш закуска!? Обикновенно нямаш време - казах и я гушнах.
- Ухае прекрасно! - Кристал се усмихна и седна.
Сипах си чаша кафе и започнах да се храня.
- Ммм...Холанд! Закъсняваме! - Крис изкрещя с пълна уста.
- Чао! - викнахме и двете, излизайки от къщата.
Пристигнахме и всички погледи бяха забити в нас. Видях Кира, Тайлър и Дилън.
- Хей! - казах и се усмихнах.
- Здравей! Как си? - Кира попита с усмивка.
Дилън дойде до мен и хвана ръката ми.
- Добре съм и благодаря - огледах училището.
- Хайде да влизаме! - Дилън ме задърпа към входа. Всички ни зяпаха и си шушукаха. Не се чуствах на място. Започнах да се притеснявам.
Задърпах Дилън към тоалетните и веднага го целунах. Имах нужда от това.
- Ммм... - хвана лицето ми и задълбочи целувката.
- Обичам те - казах, след като се отдръпнахме.
- Обичам те - отговори и целуна носа ми. Усмихнах се.
Мисля, че бях по-спокойна. Излязохме от тоалетните и всеки се запъти към часа си.
*обедната почивка*
- Тези спагети са отврат! - Джес изсумтя и избута чинията напред.
- Казах ти да си вземеш салата! - усмихнах се и усетих устните на приятеля ми върху бузата си.
- И мъфините не са зле - обади се Кира.
- Аз пък предпочитам само пилешкото филе - Кристал се засмя и ме погледна. Извъртях очи.
- Ти винаги казваш така, а после се тъпчеш с пица и шоколад! - засмях се.
- Хей! Не ме издавай! - скастри ме и всички започнахме да се смеем.
Беше прекрасно! Смеховете ни се сливаха и ставаше като мелодия! Обичах този звук! Първия срок в новото училище мина. Имахме доста трудности, но успяхме да ги преодолеем. Срещнах едно прекрасно момче, в което се влюбих. Може би още, когато го видях започнах да се влюбвам, но ме беше страх да си го призная. Усмихнах се на всичките ни хубави спомени. На сестра ми, която също намери любовта. Майка ми вече ще работи по-малко, за да бъде по-честно с нас. Обърнах се и съвсем неочаквано притиснах устни към тези на Дилън. Не ме бъркаше, че всички ни гледаха.
- Вземете си стая! - Тайлър ни замери с едно геврече.
Засмяхме се и прошепнах в ухото на Дилън:
- Обичам те!
¡Ay! Esta imagen no sigue nuestras pautas de contenido. Para continuar la publicación, intente quitarla o subir otra.
Честит празник!
⚫КРАЙ!⚫
А/Б
Това беше последната глава от първата книга! Искам да ви благодаря за ВСИЧКО! За подкрепата, прочитанията, гласувете и милите коментари! Ще се опитам да кача резюмето на втората книга възможно най-бързо 🔜 Отново благодаря на всички❤❤ Обичам ви!!
