Когато Холанд, Кристал и майка им се местят в Лос Анджелис, никоя от тях не е мислила, че животът им ще стане по-добър.
Баща им ги изоставя още като малки, а Майка им Натали трябва да се справя сама в тяхното отглеждане. Местят се, за да забравят мъ...
Ops! Esta imagem não segue nossas diretrizes de conteúdo. Para continuar a publicação, tente removê-la ou carregar outra.
*Пуснете си песента, докато четете :) *
*2 месеца по-късно*
- Изнервена ли си? - попита Кира, докато ми правеха маникьор.
- Да - кимнах - И то много.
- Няма от какво да се притесняваш - усмихна се Кая.
- И аз съм на същото мнение - Кристал се обади.
През изминалите 2 месеца, всичко се промени. След изписването на сестра ми, с майка ми се сдобрихме. Обясних на Крис за Кая и Хари и всички се помирихме. Дилън беше неотлъчно до мен. Точно един ден до завършването. Всичко щеше да свърши. 30 минути обедна почивка, прекарани в смях до сълзи. Тичането ми от един в друг кабинет. Разходките по плажа с приятелите ми. Заядливия поглед на някоя учителка. Късните нощи прекарани в учене за последния изпит. До края на това остава само 24 часа. Спокойно мога да кажа, че тази година беше най-прекрасната в живота ми. Нищо, че имаше и неприятни дни. Все пак трябва да има и такива дни. Спомних си Шейли и Тео. Първите дни, откато се появиха Кая и Хари. Всичките спомени нахлуха в ума ми. Не мога да се разделя с това.
***
Нежният плат обгръщаше тялото ми. Чусвах се като принцеса. Роклята ми беше окрасена с малки блестящи нишки. Косата ми беше леко накъдрена, с диамантена диадемка като аксесоар. Усмихнах се и слязох долу при сестра ми, където ни чакаха кавалерите ни.
- Холанд Родън - директорката произнесе и аз се изправих. Качих се, благодарарих и застанах пред микрофона.
- Искам да благодаря на всички! Благодаря ви за тези прекрасни дни, прекарани тук. За пролятите сълзи, дали от смях или от сръб. Никога не бих забравила тази година, дори когато се разделим - казах и се усмихнах. Всички ръкопляскаха.
След мен се изредиха и останалите. След официалната церемония, разбира се трябваше да си направим снимки. От нас почти никой не излезе нормално на снимките. След това отидохме в салона по физическо, който беше украсен с малко помощ от нас. Седнах и хванах ръката на Дилън.
