!Може да си пуснете песента, докато четете!
Масивните врати на асансьора се отвориха. Очите на Кая се забиха в мен, изправи се и забърза крачка:
- Как е тя? - попитах с насълзени очи.
- В кома е - прошепна и хвана ръката ми - Лекарите ще направят всичко по силите си.
- Майка ми е виновна - казах и сълзите намокриха бузите ми.
Висока фигура се приближи към нас:
- Докторите казаха, че се държи, но може да не е за дълго - насълзените очи на Хари ми подсказаха, че все още я обича.
Звънчето, което известяваше, че някой е пристигнал с асансьора, се обади. Майка ми мина и веднага ме погледна. Лицето й беше като камък. Нито сълза. Нищо.
- Махни се от тези двамата! - изсъска насреща ми.
- Няма - троснах се и усетих как Хари гали гърба ми.-
Казах нещо! - извика и няколко хора ни погледнаха. Никога не е била такава, никога.
- Заради теб, сега сестра ми е на път да умре! Държи се на косъм! Може да издъхне всеки момент! За разлика от теб мен ме е грижа за нея! Знаеш, ли? Ти си егоист! Заложи живота на сестра ми, заради шибаните пари, които им дължиш! - изкрещях - Затова баща ни ни е напуснал! Заради теб! - не успях да довърша, когато усетих силна болка по бузата. Тя..Тя ме удари?
Затворих очи и усетих как падам в ръцете на някой. От тръпките избили по гърба ми, разбрах че е Хари. Опитах се да си поема въздух и да отворя очи. Зрението ми беше замъглено от сълзите от болка, гняв и страх за загубата на сестра ми. Хари ме предаде на Кая и отиде до майка ми.
-Осъзнаваш ли какво правиш? - попита ядосано, но не крещеше - Удари собствената си дъщеря. Колко й е да даде сигнал? Има повече от 10 свидетела тук! Има и камери! - твърдият и нисък тон, с който говореше я стресна.
Подсмръкнах и затворих очи. Сега тези двамата, които мразех най-много ме защитават и подкрепят. Споделят. Сега те са ми най-близки. Сестра ми се бори за живот, на майка ми не й пука за собствена й дъщеря, щом я заложи за пари. Отворих очи и видях как Хари кимна на Кая, която ни остави сами.
- Хей - погали лицето ми - Искам да поговорим.
- Кажи - отговорих и подпрях глава на рамото му.
- Все още ли имаш поне минимални чуства към мен? - гласа му беше толкова тих, че помислих, че не съм чула.
- Може би - замислих се - Щом се върна тук, сърцето ми се раздвои. При всяко твое докосване изпитвах желание за повече и повече. Тялото ми изтръпваше. Но затворя ли очи, в съзнанието ми изниква Дилън. Първия ни поглед, първа караница, първо ревнуване, първа прегръдка, първа целувка... - издишах - Ако те целуна за последно, обещай ми, че никога няма да кажеш какво се случи в тоалетната на първата гала вечер.
- Разочарован съм, че нямаш същите чуства към мен, но - усмихна се и пламъка в очите му се върна - Съгласен съм - каза и се наведе към мен.
Розовите му устни леко и нежно докоснаха моите. Движеха се бавно, езикът му намери място в устата ми и нежно я изучаваше. Отвърнах му, това беше сделката. Притиснах тяло по-близо до неговото. Отдръпнах се задъхана.
- Приятели? - попитах и се усмихнах.
- Приятели! - прегърнах го силно.
***
На следващия ден още не общувах с майка си. Хубавото е, че Кристал леко се е стабилизирала, но все още има опасност за живота. Хари и Кая са неотлъчно до мен. В момента съм положила глава на коленете на Хари, държейки ръката му.
Палецът ми мина по татуирания му кръст на ръката. Беше толкова малък. Молех се на Бог много рядко, но сега е момента. Затворих очи и отправих молитва. Исках всичко да бъде наред. Сестра ми да се оправи, с майка ми също да се сдобрим. Една сълза се спусна по бузата ми. Палецът на Хари я изтри преди да падне на тениската ми.
А/Б
Привет! 😋 Главата стана кратка, но се надявам да ви е харесала. Ще ви кажа, само че Дилън ще си дойде скоро 👌😻 и няма да има повече "любовни" сцени между Холанд и Хари. 😂😂😂Гласувайте и коментирайте! 👌😍
Обичам ви! хх ❤❤❤
ESTÁS LEYENDO
New in the city *Stydia*
FanficКогато Холанд, Кристал и майка им се местят в Лос Анджелис, никоя от тях не е мислила, че животът им ще стане по-добър. Баща им ги изоставя още като малки, а Майка им Натали трябва да се справя сама в тяхното отглеждане. Местят се, за да забравят мъ...