New in the city *Stydia*

Chapter 6

Извадих от куфара си един клин, бяла тениска, винено червен суитшер и същия цвят маранотки. Преоблякох се и след като всички бяха готови слязохме за обяда. Всички бяха там, седнахме на една маса и след малко към нас се присъединиха момчетата. Учителката ни каза че ако искаме можем да отидем с нея на разходка, но всички отказаха. Само нашата групичка нямаше да ходи на разходка. Нахранихме се и се качихме по стаите си.

- Скучно ми е - измрънка Британи. Всъщност тя е доста добра, ако Шейли не я командваше.

- Може да отидем до супермаркета и да си напазаруваме нещо - предложи Кристал.

- Аз съм съгласна - каза Джес - Но трябва някой да иде да викне момчетата.

Всички погледи бяха забити в мен, изпъшках и се изправих. Отидох до стаята на момчетата и почуках. Нищо, повторих действието си и пак нищо. Накрая влязох, огледах се и не видях никой. Къде са тези тъпанари? 

Излязох от стаята и се запътих към нашата. Влзяох и момичетата ме погледнаха. Разказах им и те се учудиха. Всички тръгнахме към тяхната стая.Огледахме и влязохме в стаята. Влязох в банята и се подхлъзнах, опитах се да се задържа, но не успях. Край, сега ще падна помислих си, но усетих някой да ме хваща. Погледнах чевека, който ме хвана. Дилан. Отдъхна и той ме притисна към себе си.

Усетих се и бързо го пуснах. 

- Благодаря - казах - Къде са другите?

- Решихме да ви сплашим, но май не се получи - каза.

Излязохме от банята и заварихме другите да си говорят. Всички отидохме до супермаркета, не беше далеч и се разходихме. Като влязохме в магазина всички се пръснаха. Аз отидох до щанда със сладките неща и взех вафли, шоколад и някакви сладкиши.  Тъкмо да отида до снаксовете и на ъгъла някой се блъсна в мен. Вдигнах поглед и видях, че е  отново Дилан. Той се усмихна, а аз го подминах. Върнахме се в хотела и всички отдиха по стаите си. Бяхме изморени и аз се проснах на разтегателния диван и пуснах телевизора. Даваха някакъв филм, с Джесика го изгледахме и аз заспах.

**********

Гледната точка на Дилан:

Влязохме в стаята и Даниел веднага ме попита.

- Какво беше това днес?

- Кое - казах.

- Стига - извъртя очи също като Холанд - Ти и Холанд, личи си от километри. Първо в банята, после в магазина. Защо не си поговорите?

- Тя не иска да говори с мен - казах - Страх я е.

- Няма от какво да я е страх, просто малко си поговорете и махни това чуство за страх.

Беше прав, Даниел винаги е прав. Изправих се изхвърчах през вратата. Затичах се по коридора и почуках на вратата на момичетата. Джесика ми отвори.

- Дилан? - попита учудено - Кажи?

- Може ли да поговоря с Холанд? - попитах.

- Да...аз ще ви оставя насеме - каза и си взе якето и телефона.

Влязох вътре и я видях, беше с гръб към вратата. Отидох до нея и я погледнах, спеше. Беше толкова красива. Косата й беше разпръсната по възглавицата, едната и ръка беше под възглавницата, а друга отгоре. Беше завита с одеало. Лицето и беше отпуснато и спокойно. Седях и я гледах. По някое време свъси вежди и леко отвори пухкавите си устни. Да, харесвах я. Размести ръцете си и тихо прошепна:

- Дилан? - оплаших се, че се е събудила, но тя търсеше нещо.

Ръката и шареше по чаршафа, накрая се престраших и леко докоснах ръката й. Тя я стисна и веднага заспа.

Гледната точка на Холанд:

Събудих се и се протегнах. Изправих се и видях, че Джес я няма. Навън беше вече тъмно. Сигурно е време за вечеря. Изправих се и отметнах одеалото. Почуках на вратата на сестра ми и тя отвори.

- В колко часа е вечерята? - попитах сънено.

- В 8 часа - каза - Сега е 7...Искаш ли да се приготвим? - попита притеснено.

- Разбира се - казах и двете се заприказвахме какво да облечем.

Избрах светло сини дънки, бяла риза с дантела  и маратонки. Кристал накъдри косата ми и ми оправи грима, като повтори сенките и сложи малко очна линия. 

За себе си избра клин, бяла тясна блуза и боти на средно токче. Хванах косата й с фиба и леко накъдрих краищатата й. Другите вече бяха готови. Джесика облече тъмно сини дънки и черна риза с дантела. Деб беше с черна рокля, стигаща до средата на бедрата и и кожено яке. Ан беше с клин, бяла тениска и дънково яке. Даниел облече черна тясна пола, и бяла риза. Отгоре беше с кафяво кожено яке. Британи беше със светло сини дънки и широк потник. Слязохме долу и седнахме на нашата маса. Донесоха и вечерята ни, дойдоха и момчетата. Всички се смеехме и забавлявахме. Отвреме навреме хващах Дилан да ме гледа и понякога му се усмихвах. Вечерта мина невероятно.