- Ще мина да те взема - Джес продължи да настоява.
- Дилън ще ме закара - казах леко ядосано и приготвих чантата си.
- Залепила си се за него и няма пускане - засмя се - Заради мен. Моля, моля, моля, моля - отделих телефона от ухото си, заради крясаците й.
- Добре! - изкрещях, за да ме чуе.
-Йей! - извъртях очи и взех якето си.
- Хайде тръгвай! - изкомандвах и помахах на Крис да дойде.
- Чао! - линията прекъсна.
Натиках телефона в чантата си и съобщих на сестра ми, че Джес ще ни закара.
След няма и 5 минути чухме клаксона на колата й. Излязохме и се качихме.
****
- Ох, имам математика - Джес направи тъжна физиономия.
- Искаш да ти обясня или? - засмяхме се.
- Определено ще имам нужда - каза и затвори шкафчето си, прегръщайки учебници и тетрадки.
- Хайде чао, ще се видим на обедната почивка - помахах й и тръгнах към кабинета по английски.
* обедната почивка *
Устните на Дилън се залепиха за бузата ми, когато ме видя.
- Липсваше ми - гушна ме и зарови нос в косата ми.
- И ти - усмихнах се и се запътихме към масата ни.
- За теб има салата! - Кира постави една чиния пред мен.
- Благодаря! Знаеш какво ям - засмях се.
- Добре че отидох, защото Тайлър щеше да ти вземе супа! - всички започнаха да се смеят.
- Хей, не съм виновен, че бъркам поръчките на Холанд и Деб - оправда се и ме ощипа по бузата.
- Същия като баба ми! - нацупих устни, а Тайлър се усмихна.
- Не дразни момичето ми - Дилън каза уж заплашително - Ще се караме!
Взех една бисквита и я счупих на две. Едната половина беше хвърлена върху гаджето ми, а другата върху най-добрия му приятел.
Започнах да се смея с цяло гърло, когато и двамата започнаха да ме гъделичкат. Отдъхнах си, когато спряха с действията си, но тогава усетих нечий поглед върху себе си. Започнах да се оглеждам, но никой не ме зяпаше или поне аз не го виждах....
*****
След часовете Дилън и Тайлър имаха тренировка, а момичета имаха консултации. Трябваше да си ходя сама и без превоз, защото Крис си тръгна по-рано. Пишех й съобщение, за да видя как е и не бях усетила кога стигнах изхода да училището, когато някой се блъсна в мен. Нагуцнах крака си и започнах да падам, затворих очи, чакайки да падна върху студената повърхност, но едни сълни ръце обхванаха талията ми и ме предпазиха от сблъсака. Цялото ми тяло настръхна, а устата ми пресъхна, отворих очи, за да ги срещна с тези на непознатия, щом се загледах само една дума се отрони от устата ми:
- Хари?! - не..Това не е истина.
- Холанд?!
А/Б
Съжалявам.Съжалявам.Съжалявам.Съжалявам.Съжалявам.Съжалявам. Много съм несериозна...Отново се извинявам.Главата стана много кратка, но трябваше да започна с нещо 😂😊 Втората глава ще бъде по-дълга и интересна😘 Моля ви гласувайте и изразете мнение ⭐
Обичам вии!!❤❤❤
ESTÁS LEYENDO
New in the city *Stydia*
FanficКогато Холанд, Кристал и майка им се местят в Лос Анджелис, никоя от тях не е мислила, че животът им ще стане по-добър. Баща им ги изоставя още като малки, а Майка им Натали трябва да се справя сама в тяхното отглеждане. Местят се, за да забравят мъ...
