Когато Холанд, Кристал и майка им се местят в Лос Анджелис, никоя от тях не е мислила, че животът им ще стане по-добър.
Баща им ги изоставя още като малки, а Майка им Натали трябва да се справя сама в тяхното отглеждане. Местят се, за да забравят мъ...
Ups! Gambar ini tidak mengikuti Pedoman Konten kami. Untuk melanjutkan publikasi, hapuslah gambar ini atau unggah gambar lain.
Магазинът беше препълнен със всякакви видове рокли. Къси и дълги, многоцветни и едноцветни. Имаше милиони рокли, а аз трябваше да избера една от всичките изкушения в изискания магазин.
1 час по-късно и пробване на стотице рокли, Хари донесе един страхотен бежов панталон, червени токчета и топ без презрамки в същия ярък цвят. Усмихнах се и поех дрехите.
****
- Къде по дяволите е пръстенът ми? - обикалях из целия апартамент, търсейки златни пръстен от баба ми. Обичах да го нося на по-специални случаи.
Хари излезе притеснен и почти разплакан от банята. Зелените му очи изучаваха стаята с прекалено объркан поглед. Той свали сакото от обикновенния си черен костюм и седна да дивана, устните му едва се отвориха, очите му пронизаха моите и чак тогава заговори:
- Леля ми...Тя е...Починала... - съзли се стекоха по бузите му, ръцете му здраво стиснаха ханша ми, когато буквално се хврлих върху него - Трябва да замина за Лондон веднага...Съжалявам Холанд.
Леко докоснах косата му, попих сълзите му с устните си и кимнах, лека усмивка се появи на устните ми.
- Разбирам те - погалих косата му отново - Тръгвай.
****
- Моля те кажи ми, че не закъснях - изписках, слизайки от колата си.
Кристъл се усмихна и ме гушна, като прошепна в ухото ми:
- Майка ни е най-щастливия човек на света, трябва да видиш очите й и усмивката й.
- Заслужаваше го - отвърнах и я пуснах - Ще закъснеем скъпа.
Ричърд седеше под олтара, облечен в черен костюм, с притеснена усмивка и почервеняло лице. Шаферките трябваше да стигнах до олтара с кавалерите си. Прехапах устна и огледах стаята, трябваше възможно най-бързо да си намеря кавалер. Сестра ми оправи червения си панталон и ми се усмихна, тоалета й беше същия само че цветовете бяха разменени. Топа беше бежов, както и обувките, а панталона червен. Крис хвана под ръка Даниел и заедно продължиха към ултара. Беше мой ред. Сега или никога. Токчето ми стъпи върху белия плат, на устните ми се настани усмивка, а в ръцете си държах букет. Полуизлязла пред всички, сама и с един букет в ръцете, усетих някой да обвива ръката си около мен. Тръпки, тръпки, кафяви очи.
