Part 10

625 41 6
                                        

Изведнъж всичко стана размазано.Отпуснах тялото си и затворих очи.

×Гледната на Джъстин×

Тази малката беше доста силна.Така нямаше да се разберем затова и бих приспивателно и тя заспа.Погледнах към Мат,който държеше безжизненото тяло на прителката й,направих му знак и тръгнахме към буса.

Сложихме ги да легнат отзад и затворих вратите.Качихме се отпред и тръгнах с мръсна газ.Сега беше момента да накарам малката мижитурка да страда.Желаех го толкова много,а дори не знаех защо.

-Братле,къде витаеш?

-Чудя се какво първо да сторя на малкото дяволче.-Самодоволна усмивка се появи на лицето ми.

-В какви неща ме забъркваш.-Засмя се и пусна радиото.

След дълъг и оттегчителен път стигнахме в вилата ми извън града.Тези дни ще бъдат забавни.

Изгасих двигателя и слезнах.Отворих вратите и те все още спяха толкова дълбого.

Мат взе неговата играчка и влезна.

-Това ще ти бъде за урок,скъпа.-Прехапах устни и погалих бузата й.

Метнах я на рамото си и влезнах.Още с прекрачването на прага връхлетяха куп спомени.

Качих се по стълбите и влезнах в стаята си,метнах я на леглото и излезнах,заключвайки.Все пак не исках да избяга.

×Гледната точка на Микаела×

Отворих бавно очи и започнах да се оглеждам.Станах и започнах да ходя с ръце напред.Беше тъмно,а не исках да се изхакам в нещо.

Набарах ключа за лампата и светнах.Дъ фък,това не беше моята стая!Къде се намирам по дяволите и къде е Бела?!

Натиснах дръжката на вратата,но без успех.Нима копелето ме е заключило.

Отидох до прозореца и се огледах.Това беше единствената къща наоколо,всичко останало беше развален път.

Опитах да отворя прозореца,но не се получи.Беше заключен с райбер,който беше на високо.Благодаря ти вселено,че си ме направила ниска.

Обърнах се и видях стол.Сложих го под прозореца и се качих.Мамка му,пак не го достигам.Надигнах се на пръсти и столът започна да се клати.

-Още малко..-Точно да го стигна и се сгромолясах на пода.-Как може да съм толкова непохватна и ниска.Чудесно сега си ожулих коляното.Ъгх защо си против мен.-Изправих се и оставих стола на мястото му.

Влезнах в банята и промих раната,когато чух стъпки.Сега ми падна.Огледах се и взех четката за гръб (хд)

Скрих се зад вратата и зачаках.

Здравейте сладури.:**

Знам,че аз и моята история ви липсвахме. ^-^

Сега бъдете така добрички и изкажете мнение.

Чао,обичам ви.<3

Don't play with fireDove le storie prendono vita. Scoprilo ora