Don't play with fire

Part 16

Гледната точка на Джъстин

Тряснах вратата и слезнах долу,сядайки на дивана.

Тази кучка щеше да ме побърка.Голямата й уста ще я погуби някой ден и ще се постарая за това!

Отидох до хладилника,взимайки бира.

-Братле?-Каза Мат взимайки си също бира.

-Кво?!-Изсъсках.

-Кво стана,кво ти е?

-Шибаната кучка,брат.Лази ми по нервите и скоро ще я пречукам.

-Цялата тази работа,братле,не ми харесва.Тук е баси тъпнята..

-Защо?-Изсмях се.-Аз се забавлявам.

-Нека се върнем в града.Там ще чукаш,която поискаш.

-Аз чукам,която поискам.-Погледнах го.-Харесва ми да си играя с Микаела,ако се върнем ще бъде по-трудно.Тук тя буквално е в ръцете ми.

-Ти си копеле.-Изсмя се.

-Често го казват.-Отпих от бутилката.

Гледната точка на Микаела

Слънчевите лъчи нагло осветиха лицето ми.Отворих едвам очи,асимилирайки какво се случва.Изправих се в седнало положение и се огледах.Онзи изрод го нямаше и по-добре!

Изправих се,тръгвайки към вратата.За мой късмет беше отключена.Натиснах дръжката и излезнах,оглеждайки се.

Отидох до стаята на Мат и Анджела и влезнах внимателно.Него също го нямаше.Анджела спеше сама.

Застанах до нея и започнах да я побутвам.

-Ан!

Това момиче спеше като пън.

-Анджела!-Разтресох я,а тя се стресна.

-Мики?-Погледна ме идвам.

-Ставай!-Дръпнах я.

-Защо,какво има?

-Ще се махнем от тук!Нямам намерение да бъда играчка на някъв задник.

-Какво е станало?-Гледаше ме сънено.

-Няма значение.Хайде!

Отидох до прозореца,търсейки райбера.

Сериозно и той ли беше на високо?!

-Трябва ми помощ.-Въздъхнах.

Тя се изсмя и с лекота махна райбера.

-Тролче.

-Млъквай!-Скастрих я.

Отворих прозореца и погледнах.

Беше си височко,все пак бяхме на втория етаж.

Въздъхнах и излезнах.

-Ако умра кажи на мама,че я обичам!

-Няма да умираш.-Превъртя очи и излезна.

Спогледахме се и се хванахме за ръце.

-1...2...3...

Скочихме и се претуркулихме.

Мамка му това болеше.

Изправих се,но залитнах леко.Кракът адски ме болеше.

-Чудесно!Само това остана..

-Какво има?!-Каза ставайки едвам.

-Кракът ме боли.

-Винаги става така,когато се връзвам на акъла ти.-Дойде до мен и сложи едната ми ръка на врата си.-Какво ще правим?Не можеш да ходиш,трябва да се върнем.

-Да,да и да търпя изражението на Джъстин?Забрави!Ще стискам зъби,но няма да се върна при него.

Тръгнах едвам,едвам стискайки юмрук.

-Добре,но скоро ще разберът,че ни няма и при положение,че не можеш да ходиш ще ни открият много бързо!

-Телефона!

Усмихнах се и извадих телефона от джоба си.

-Няма обхват.-Усмивката ми огасна.

-Оф,Микаела..хайде тръгвай.-Подпря ме и вървяхме бавно.

Надявам се главата да ви хареса!