Don't play with fire

Part 17

Гледната точка на Джъстин

Отворих едвам очи и се огледах.

Първото нещо,което видях беше задника на Мат.

Засмях се едвам,защото главата ми щеше да се пръсне всеки момент.Явно снощи сме се почерпили бая.

Махнах краката му от лицето си и станах.

Качих се в стаята си,отивайки в банята.

Игнорирах Микаела и влезнах в банята.Измих лицето си,след което и зъбите.Погледнах се в огледалото и се замислих.

-Ти си копеле!-Казах сам на себе си и оставих кърпата.

Тръгнах да излизам,когато нещо необичайно хвана окото ми.

Микаела не беше в леглото.Чаршафите бяха разфъчкани.

Ами,ако е избягала?!

Изтрелях се в стаята на Мат.

Приятелката й също я нямаше и прозореца беше отворен.

Тези мърши ще си платят!

-Матю!-Извиках,докато слизах по стълбите.

Той само се обърна на другата страна и сложи възглавницата върху главата си.

-Ставай задник такъв!Кучките са избягали!

-Сигурно са до магазина.-Измрънка.

Това момче беше наистина просто.

Махнах възглавницата и го съборих на земята,след което клекнах до него.

-Тук има само пустош,умнико.Магазините са на километри от тук.

Той ме погледна и най-накрая асимилира това,което стана.

Взех ключовете и се качихме в колата.Вкарах ключа и тръгнах с мръсна газ.

-Няма да са стигнали много далеч!-Казах оглеждайки се.

-Но нали райберите са на високо.

Погледнах го тъпо.

-Случайно Бела да е висока?Микаела и да иска няма да може,но Бела със сигурност.

След като казах това погледнах отново пътя и видях два силуета в далечината.Това бяха те.

Натиснах газта.

Явно разбраха,че ги преследваме,защото започнаха да бягат и то много странно.Едната от тях куцаше.

Спрях колата и тръгнахме след тях.

Гледната точка на Микаела

Мамка му,мамка му,МАМКА МУ!

Това бяха те.Преследваха ни.

-Бягай,Бела!-Извиках й.

-И да те оставя сама?В никакъв случай.Знам,че боли,но стискай зъби.

Кимнах и тичах колкото можех.

Усещах как бяха зад нас.Плътно зад нас.

Докато тичах се спънах и паднах.

Благодаря ти вселено.Ти наистина си против мен!

Бела се опита да ме вдигне,но беше твърде късно.

-Махни се от нея.-Каза до болка познат глас.

Тя го погледна и се вкамени.

Шибаното копеле имаше пистолет.

-Изведнъж си глътнахте граматика ли,какво?-Приближи се до мен.-Мат,разкарай Бела от тук!-Каза и Мат тръгна към нея.

-Не я докосвай,нещастнико!-Опитах се да стана.

Джъстин ме погледна и се изсмя.

-Не можеш да си държиш устата затворена,а?-Насочи пистолета в главата ми.

Сърцето ми биеше като лудо.Всеки момент щеше да изкочи от гърдите ми.

Погледнах го с насълзени очи и не смеех да кажа нищо.

-Махни я от тук и не се връщай повече,докато не те повикам!-Погледна Мат.

Той само кимна и хвана зверски Бела за ръката,дърпайки я към колата.

Тя викаше с всички сили,но той просто я игнорираше.

След броени секунди колата просто изчезна.

Сега бяхме само аз и Джъстин.

Затворих очи и преглътнах.

-Майка ти не те ли е учила,че не бива да си играеш с огъня,защото ще се изгориш жестоко?-Прокарваше пистолета по цялото ми лице.

-Убий ме.-Продумах,хлипайки.

Той ме погледна и махна пистолета,прибирайки го.

-Ако те убия,цялото удоволствие отива по дяволите!-Намигна ми.

Как исках да го фрасна в красивото му лице!

-Хайде ставай!-Каза,ставайки.

-Не мога.

-И защо?

-Боли ме крака!

Той се изсмя и ме вдигна.

-Щом можеш да бягаш значи може и да ходиш.-Тръгна.

Преглътнах и тръгнах.

Надявам се главата да ви хареса!

Моля ви оставете мнение,защото искам да знам какво мислите!

Обичам ви!